Първи интернационал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Първият Интернационал''' е основан под името Международно работническо сдружение на среща в [[Лондон]] на 28, септември 1864. Негови учредители са сред най-мощните [[Британия|британски]], [[франция|френски]], [[Швейцария|швейцарски]], [[Испания|испански]] и [[Италия|италиански]] [[синдикат|синдикални]] организации от онова време. Въпреки, че [[Карл Маркс]] не имал никакво участие в организирането на срещата, той бее избран за един от 32-те членове на временният Генерален съвет. Основан предимно на отделни членове, организирани в местни групи, които са интегрирани в национални федерации, въпреки че някои синдикати и сдружения са се присъединили към него като цяло. Върховен орган е Конгресът, който се среща в различен град, всяка година като формулира принципи и политики, а Генералния съвет, избран от Конгреса има седалище в Лондон служи като Изпълнителния комитет, за назначаване на съответните секретари за всяка от националните федерации, организиране на акции за оказване на подкрепа в различни страни.
От самото начало, Интернационалът е разкъсван от противоречивите школи на социалистическата мисъл - марксизма, прудонизмът ([[Пиер-Жозеф Прудон]], който се застъпва само за реформата на капитализма), бланкизмът ([[Огюст Бланк]], който се застъпва за радикални методи, както и метежи и революции) , както и версията на анархизма на [[Михаил Бакунин]], който доминира италианската, испанската и френско-швейцарската федерация. Първият международен се разделя на своя конгрес в [[Хага]] през 1872 г. вследствие от сблъсъка между централизираният [[социализъм]] на Маркс и [[анархизъм|анархизма]] на Бакунин . С цел предотвратяване доминирането на движението от анархистите и придобиване на контрол на сдружението, Генералния съвет, продиктувано от Маркс, мести централата си в [[Ню Йорк]], до официалното разпускане. По време на Конференцията във Филаделфия през юли 1876 г. бакунизма, поема Ръководството на Сдружението, като провежда годишни конгреси 1873-1877. Анархистите не успяха обаче да се запазят Интернационала жив. След анархистическият конгрес в Лондон от 1881, той престава да представлява организирано движение.