Васил Попович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Николай Аретов (б.), към версия на Ванка5 |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Биография инфо
| име=Васил Попович
Line 13 ⟶ 12:
{{Депутат-България|у=1|2о=1}}
}}
'''Васил (Василаки) Попович''' е [[България|български]] [[писател]], [[академик]] и политик.
==
Васил Попович е роден на 18 октомври 1833 година в град [[Браила]], в семейството на изселници от [[Ямбол]]. Между 1841-1845 година учи във влашко училище, а между 1846-1848 година учи в българско училище в родния си град. Между 1848-1850 година е писар в английското консулство в Браила и [[Галац]], а в периода 1851-1856 година учи във киевската втора гимназия. Вероятно участва в [[Кримска война|Кримската война]] (1853-1856) като доброволец заедно с брат си [[Константин Попович|Константин (Костаки) Попович]]. През 1857 година е приет за студент в Киевския университет, но прекъсва и се връща в родния си град. От следващата година е студент в Московския университет, редактира първия брой на списание „[[Братски труд]]“, през 1859 година публикува „Откъс от разказите на моята майка. Разходка до лозето“ и „Монолог или мисли на владиката Иларион...“. Завръща се в Браила през 1861 година, същата година заминава за [[Белград]], където подпомага издаването на вестник „[[Дунавски лебед]]“ и преподава в централното българско училище до 1864 година. Между 1865-1871 година живее, учителства, сътрудничи на периодичния печат, участва в театралните представления на Войниковата трупа в Браила. През 1869 година е избран за дописен член на учредителното събрание на [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]]. Публикува комедията „Наяве и насъне все то или списателски истерики“ (1870) и „Нещо за новата картина на г. Н. Павлович Аспарух“ (1871). Между 1872-1874 година е български учител във [[Велес]], където се запознава и жени за Стоянка (Сава) Дудикова, която преподава в същия град между 1870-1874 година<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.229.</ref>. След това до освобождението на България преподава в Пловдив.
През 1879 година става учител във Военното училище в София и публикува „Детска гусла“. През 1880 година е избран за народен представител във [[Второ обикновено народно събрание|Второто обикновено народно събрание]], а от 1881 година е учител по български на княз [[Александър Батенберг]]. През 1883 година е избран за член на Учебния съвет към Министерството на народното просвещение и публикува „За звуковете. Конспект из етимологията на новобългарския език“ и повестта „Беше“ във вестник „Балкан“. През 1884 година е избран за редовен член на Българското книжовно дружество, а през 1888 година публикува драмата „Примерните родители срещу примерните си деца“. В периода 1889-1891 година е училищен инспектор в [[Самоков]], през 1896 година публикува драмата „Пролетариите или трай коньо за зелена трева“. Умира на 17 август 1897 година в София<ref>[http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=40 Кратка биография], взето от сайта http://slovoto.orbitel.bg на 1.08.2012 г.</ref>.
== Издания ==
* Васил Попович. Съчинения. Издири и подготви за печат Николай Аретов. Първо издание, 640 с. С.: Кралица Маб, 2001, 640 с. ISBN 954-533-042-2.
==Бележки==
<references />
== Външни препратки ==
| |||