Майориан: Разлика между версии

Роден в знатна римска фамилия, Майориан се отличил като военен командир по времето на [[Аеций]], побеждавайки [[франки]]те в [[Галия]] и [[алемани]]те в [[Италия]]. Той бил предложен от [[Валентиниан III]] като един от възможните кандидати за престолонасленикпрестолонаследник, но това предизвикало недоволството на Аеций, и Майориан бил принуден да напусне службата. След това служи при командира на западните войски – германеца Рицимер, който именно издига кандидатурата на Майориан за император (1 април 457 г.) близо до Равена. По-късно същата година Майориан бива признат от източния император и е официално коронован ([[28 декември]]). Тъй като самият Рицимер е варварин по произход, той не би могъл да бъде законен римски император.

През [[457]] и [[458]] г. Майориан воюва с [[алемани]]те в Северна Италия и потушава бунта на гало-римските благородници, избухнал в Галия, поради свалянето на Авит от трона. След това императораимператорът разгромява [[вестготи]]те при Арелат, дн.днешен [[Арл]]. По-късно той изгонва [[вандали]]те, нахлули в [[Кампания]], и започва подготовката на мащабни военни действия срещу вандалския крал [[Гейзерик|Гизерих]], коитокойто се бил укрепил в Северна [[Африка]] и нападал [[Рим]] по море.

През 459 г., начело на варварски наемни войски, императораимператорът провежда успешен поход в Галия и Испания, които макар временно и частично, са възвърнати под контрола на Западната Римска империя. Живеещите там вестготи са победени и отново се признават за федерати, под върховната власт на Рим.

Междувременно Майориан издава редица закони, забраняващи използването на рушащи се обществени сгради като безплатен строителен материал, реформира данъчното облагане, създава гражданска служба, която да следи настроенията на населението и да информира императора за административни злоупотреби.

Пред [[460]] г. планираният поход срещу вандалите бива осуетен, след като варварски шпиони саботират римския флот, събран в пристанището на [[Нови Картаген]], Испания. Корабите са унищожени в пожар, което води до прекратяването на експедицията. Събраната войска от германски наемници се оказала фатална опасност за самия император, настроена зле заради неговия провал. Рицимер, който никак не одобрявал твърде енергичния владетел, използвал тази възможност за да организира свалянето и ареста му от войниците през 461 година, при завръщането му в Италия. По-късно Майориан умира в тъмницата от [[дизентерия]] или е екзекутиран.