Солунска българска девическа гимназия: Разлика между версии

В 1880 година девическата гимназия стартира с първи клас и една учителка.<ref>Кандиларов, Георги. „Българските гимназии и основни училища в Солун“, Македонски национален институт, София, 1930, стр. 16 – 17. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.</ref> Всъщност гимназията се открива с един подготвителен клас, а в следващата година и с първи клас.<ref>ЦДИА, ф.264, оп. 1, ае 269, л. 139 (двадесет и пет годишен отчет на гимназията). Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.</ref> В същата 1881 година девическата гимназия се именува „Благовещение“.<ref>„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 68.</ref> За първа учителка е поканена дъщерята на [[Димитър Миладинов]] – [[Царевна Миладинова]], която по това време работи като учителка в Свищов.<ref>Алексиев, Владислав. „Създаването на българската община в Солун“ сборник „Солун“, София, 1934, стр. 213. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.</ref> Кузман Шапкарев е определен за главен учител на мъжката и девическата гимназия.<ref name="sbornik/67">„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.</ref> Първоначално срокът на обучение е 4 години, от 1886 - 1887 година - 5, от 1890 - 1891 - 6, а от 1907 - 1908 година - 7 години. В началото на 1881 - 1882 се известява за откриване на втори клас в девическата гимназия с окръжно до общините в Македония, като изискванията са учениците да са здрави, с училищно удостоверение за добър успех и с минимална възраст от 14 години.<ref name="sbornik/67"/><ref>„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 69.</ref> В 1885 - 1886 гимназията излъчва първия си випуск, от който се дипломират 6 ученички, завършили IV клас и с учителски персонал - Царевна Миладинова, [[Евгения Димиева]] (братовчедка на [[Стефан Стамболов]]), [[Елена Стателова]], [[Камелия Сплитек]] и [[Ана Тръпчева]].<ref>„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 74.</ref> Към гимназията функционира пансион, в който през учебната 1888-1889 година са настанени 66 ученички.<ref>Централен държавен архив, ф. 246 К (Българска екзархия), оп.1, а.е. 21, л. 101.</ref>

В гимназията преподават учители от [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], както и Царевна Миладинова, Хр. Настева, Е. Димитрова и други. В гимназията се преподава по същия учебен план като в мъжката гимназия. От 1904 година тя се премества в отделна сграда. [[Михаил Сарафов]] има големи заслуги за сдобиването на гимназията с тази сграда като се свързва с [[Евлоги Георгиев]] и успява да го убеди да купи и да подари на Солунската община триетажно и светло помещение до мъжката гимназия.<ref>Научен архив при БАН, из архива на М. Сарафов, т. II, стр. 156. Цитирано по:„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 80.</ref> От 1905 - 1906 година се изучава и шивачество. Сред директорите на гимназията са [[Георги Кандиларов]], [[Марин Пундев]], [[Христо Батанджиев]], Михаил Сарафов (1895 - 1896), [[Йордан Николов]] (1910 - 1911).