Разлика между версии на „Боен състав на османската армия през Междусъюзническата война“

к.
(к.)
Сухопътните сили, с които [[Османска империя|Османската империя]] се намесва в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]], възлизат на повече от 250&nbsp; 000 души. Към края на юни 1913 г. основната част от тях ([[Чаталджанска армия|Чаталджанската армия]]) е съсредоточена в района на [[Цариград]]. Около 35&nbsp;000 души са дислоцирани на европейския бряг на [[Дарданели]]те.<ref>{{Харв|Филипов|1941|loc=165}}</ref>
 
В състава на Чаталджанската армия, която трябва да настъпи по направлението [[Чаталджа]] — [[Люлебургас]] – [[Свиленград]]<ref name="ginchev115">{{Харв|Гинчев|1963|loc=115}}</ref>, влизат I, II, III, IV и X корпус – общо петнадесет пехотни дивизии плюс армейски резерв от четири пехотни дивизии. Втори корпус (3-та, 5-та и 12-та пехотна дивизия и 10-ти конен полк) формира централната група под командването на Хасан Изет паша. Лявото (южно) крило се състои от X (4-та и 31-ва пехотна и една редифска дивизия) и I корпус (2-ра и 28-ма пехотна и една [[редиф]]ска дивизия), командвани от [[Хуршид паша]]. От дясно (север) действат III (7-ма, 8-ма и 9-та пехотна дивизия, един конен полк) и IV сборен корпус (29-та пехотна и три редифски дивизии, един конен полк), командвани от [[Ахмед Абук паша]].<ref name="erick323">{{Харв|Erickson|2003|loc=323-324}}</ref>
 
[[Категория:Междусъюзническа война]]
[[Категория:ОсманскаВъоръжени сили на Османската империя|*]]