|
Същият ден Жеков е официално приет от военния комендант пред кметството на [[Ньой]], и пред построената специално за целта на посещението почетна войскова част е издигнато българското знаме, а в залата в която е извършено унижението на България, командващият Българската армия в предходната световна война се разписва в Златната книга на общината. С този външно манифестиран акт, започва реабилитацията на българската войнска чест след поражението от 1918 г. със сключването на [[Солунско примирие|Солунското примирие]] на [[Солунски фронт|Солунския фронт]].
== Хронология ==
На 3 септември 1939 г. Англия и Франция обявяват война на Германия в защита на Полша. Тази война е известна като [[Странна война|Странната]], но автоматично се превръща в нова Световна.
На 10 май 1940 г. в 1 часа сутринта започва [[битка за Франция|битката за Франция]] с внезапно немско моторизирано нахлуване в Люксембург, Белгия и Холандия. Същият ден [[Невил Чембърлейн]] подава оставка, а вечерта на [[Уинстън Чърчил]] му е връчен мандат от краля на Англия за съставяне на ново ширококоалиционно правителство на националното съгласие.
На 14 юни Вермахтът е в Париж, който е обявен от изоставилото го френско правителство за свободен град. Френските защитници на "непревземаемата" [[линия Мажино]] са интернирани в неутрална Швейцария.
На 21 юни лично Хитлер приема първоначално френските пълномощници и нарежда на Кайтел да им се връчат условията на новото вече ревизирано в обратна посока [[Компиенско примирие]]. На 24 юни Франция сключва примирие и с Италия на Мусолини.
Генерал Шарл Хюнтцингер телефонира в Париж на френското правителство и предава следното: {{цитат|Условията са тежки, но не засягат честта.|}}
Рицарският жест на фюрера изиграва своята роля и на 3 юли сутринта в Алжирското военно пристанище [[Оран]] ядрото на френската флота е нападнато от значителни морски английски сили, поради отказа на французите да им се предадат доброволно. Предходно в деня на падането на Париж, английският крал твърде неблагоразумно по радиото предлага [[лична уния]] на Франция с обща държава, парламент и гражданство.
На 7 юли, след като на запад е установен [[нов ред]], старият български цар [[Фердинанд I]] пише на фюрера: {{цитат|... Поради това аз моля в името на падналите през световната война под мое командване храбри български войници, и от името на моя тогава така тежко пострадал български народ, който гледа на мене като на единствения виновник за тогавашната катастрофа и нейните по-нататъшни последствия, да бъде поправена неправдата, нанесена на България от Антантата.|}}
На писмото на Фердинанд, Хитлер отговаря сдържано: {{цитат|... По отношение на останалото съдържание на двете писма ... ще кажа, че съм хранил винаги големи симпатии към българските претенции за ревизия. Може би не е далеч времето, когато те ще намерят своето осъществяване ...|}} <ref>{{cite book |last= Кацаров |first= Константин |authorlink= Константин Кацаров |title= 60 години живяна история, стр. 550-558 |year= 1970, швейцарско издание |publisher= ИК "Прозорец" }}</ref>
== Източници ==
| 