Шишман II: Разлика между версии

Баща му [[Михаил III Шишман Асен]] води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар [[Иван Асен II]]. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в [[Тракия]]. През [[1330]] г., сърбите печелят с измама [[битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]], в която загива българският цар. След нея по време на т. нар. [[Среща в Мраката]] е решено на българския престол да седне синът на Михаил III - [[Иван Стефан]].

Осем месеца по-късно, през [[1331]] след дворцов [[преврат]], начело на държавата застава [[Иван Александър]], племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]] и синовете ѝ бягат в [[Сърбия]].

Шишман II не последва семейството си, а бяга в [[Константинопол]]. Той веднага е пратен при регентството начело с [[Анна Савойска]] и [[Йоан Кантакузин]], които признава титлата му "''цар на България''". В [[Велико Търново|Търновград]] това това вбесява новият цар [[Иван Александър]], който настоява да му бъде предаден неговиянеговият "най-голям враг". Първо е изпратено предупредително писмо, в което [[цар]]яят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланници изискват да бъде незабавно депортиран в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромейтеромеите ще пратят Шишман II с кораби до [[Видин]], където можел да разчита на голямата "''близост на рода''" с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в коитокойто мнозина биха се присъединили към Шишман.

[[Иван Александър]] вдига войската си при [[Сливен]] и тръгва на един в началото успешен поход във [[Византия]]. Армията му е пресрещната [[Битка при Одрин (1331)|край Одрин]] и вероятният резултат е или победа за войските на [[Андроник III]] и Шишман II или неясна победа. В крайна сметка е сключен мирен договор.