Йоан Оливер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
| починал-място=
}}
'''Йоан Оливер''' е най-значимият
Първият източник за Оливер е от времето на крал [[Стефан Душан]] - на 28 юни 1336 година пред дубровнишкия княз Никола Фалетра излиза
Ред 15:
{{цитат|Oliver Gherchininich baro domini Regis Raxie et center Charavide<ref name="Атанасовски 93">Атанасовски, Александар. Јован Оливер - феудален владетел во Македонија но првата половина на ХІV век, в: Филозофски факултет на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ - Скопје, Годишен зборник, книга 25 (51), 1998, Скопје, 1998, с. 93.</ref>}}
Издигането на Оливер се свързва с преговорите межд император [[Андроник III Палеолог]] и Стефан Душан в 1334 и 1336 година, по време на които той вероятно се сприятелява с [[Йоан Кантакузин]].<ref name="Атанасовски
На 7 декември 1336/1337 година Оливер издава грамота на църквата „[[Свети Димитър (Кочани)|Свети Димитър]]“ в Кочани, подписана като „велики слуга све српске земље и поморске“. Грамотата е владетелска - с кръстове в началото на текста и преди подписа, което може да се смята за знак за относителен суверинитет.<ref name="Атанасовски 94"/>
[[Ктитор]] на манастира [[Лесново]], където е и погребан. Предвожда с [[Юг Богдан]] войската на Душан при неуспешната обсада на Сяр в помощ на Йоан Кантакузин през 1342 г. Неговият портрет и портретите на членовете на семейството му са изобразени като ктитори и в параклиса „[[Свети Йоан Предтеча]]” в катедралния храм „[[Света София (Охрид)|Света София]]” в [[Охрид]].
| |||