Уикипедия

Диктатура на пролетариата: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
AvicBot (беседа | приноси)
2670 редакции
мРедакция без резюме
Ред 2:
{{комунизъм}}
 
'''Диктатурата на пролетариата''' е форма на политическа власт определяна и свързана единствено с интересите на [[работническа класа|работническата класа]]. Това е израз измислен от [[Луи Огюст Бланки]], и понякога използван от [[Карл Маркс]], за да се представи преходната фаза от [[Капитализъм|капиталистическо]] към [[Комунизъм|комунистическо]] [[общество]].
 
Когато все още съществува държавата, марксистката теория разглежда замяната на съществуващата капиталистическа икономическа система и изграждането на безкласово комунистическо общество да се реализира с неограничена власт, наричана ''диктатура на пролетариата'', поддържана от голямата обществена група на [[пролетариат]]а. Теоретично под диктатура се разбира не класическата еднолична и неограничена [[власт]], а революционно правителство, опиращо се на пролетариата. Неговото основно действие е подтискането на обществените групи поддържащи съществуването на [[буржоазия|буржоазната]] социална и управленческа форма, както и реализация на целите за създаване в перспектива на комунистическо безкласово общество със структура и собственост, съгласно марксистката теория. Марксизмът отрича други форми за преход от капитализъм към комунизъм.
 
Тази концепция е в центъра на много дебати, които основно се отнасят до това как да се приложи самата диктатура на пролетариата. Управлението на [[Болшевики|болшевиките]], както и други режими определят своята форма на управление като диктатура на пролетариата. Това понятие е използвано и от противниците на [[Марксизъм|марксизма]], но с негативно значение и като основа за критика. Причината за това е, че теоретичната постановка за революционното правителство, осъществяващо диктатурата на пролетариата, на практика е заменена с еднолична диктатура.
Ред 10:
== Понятието според Карл Маркс и Фридрих Енгелс ==
 
За първи път през Пролетта на народите от 1848 г. се появява израза „диктатура на пролетарската класа”<ref>Numéro 3 de la Nouvelle Gazette Rhenane, d'après Marx. Déclaration, Oeuvre, la Pléiade, tome 4, p. 567.</ref>. За Маркс диктатурата е преди всичко неизбежен резултат от всяка революция.<ref>Nouvelle Gazette Rhénane, n°102 [archive], K. Marx</ref> Преди това Маркс и [[Фридрих Енгелс|Енгелс]] използвали само израза „пролетариат, организиран като класа-хегемон”.<ref>Manifeste du parti communiste, II. Prolétaires et communistes [archive] Marx & Engels</ref> Карл Маркс изрично прави връзката между тези две понятия през 1850 г.<ref>Déclaration dans Oeuvre, T. IV, K. Marx, p.567</ref>
 
В „Класовите борби във Франция” Маркс защитава „диктатурата на работническата класа”<ref>les Luttes de classes en France, De février à juin 1848 [archive], K. Marx</ref> и определя „диктатурата на пролетариата” и „неспирната революция” като двете положения, които разграничават [[Комунизъм|комунизма]] от среднобуржоазния [[социализъм]].<ref>les Luttes de classes en France, Du 13 juin 1849 au 10 mars 1850 [archive], K. Marx</ref> Същата година „диктатура на пролетариата” е записана като цел на ''световното комунистическо революционно общество''.<ref>Statuts de la société universelle des communistes révolutionnaires [archive], Adam, J. Vidil, K. Marx, Auguste Willich, F. Engels et G. julian Harney</ref> През 1852 г. Маркс обявява, че възгледите му относно диктатурата на пролетариата са част от неговите три основни приноса към буржоазната история:
 
{{цитат|Понастоящем смятам, че не е моя заслугата за откриването на съществуването на класите в модерното общество, нито пък борбата между тях. Буржоазни историци са представили много преди мен историческата еволюция на тази борба на класите, а буржоазни икономисти са описвали икономическата йи&#768; анатомия. Новото, което допринесох, е това, че:
 
# доказах, че съществуванета на класите е единствено свързано с исторически фази, определяни от развитието на производството;
Ред 24:
{{цитат|Даже нощната стража, вместо да бъде разоръжена и арестувана, както трябваше да бъде направено, успя да намери парижките порти широко отворени, за да може да се скрие на сигурно място във Версай. Не само че не беше упражнено насилие върху служителите на реда, но те дори имаха възможността да се прегрупират и да заемат повече от една позиции в центъра на Париж. ...Въпреки всичко известно време екзекуциите на затворници (борци за Комуната) са прекратени. Но малко след като Тиер и неговите генерали декабристи са предупредени, че техните дигизирани като гвардейци шпиони от жандармерията са хванати в Париж, и че градската стража, хваната със запалителни бомби са пощадени, те осъзнават, че Декретът на комуната за отмъщение е само една празна заплаха, и затова масовите екзекуции на затворниците са подновени без прекъсване до края.'' | К. Маркс, ''Гражданската война във Франция'', глава 2, 1871 г.}}
 
За [[Маркс]] и [[Фридрих Енгелс|Енгелс]] диктатура на пролетариата се идентифицира точно с революционната демокрация. Въпреки това тази демокрация не изключва нито икономическата сила, нито военната сила на държавата. Те пишат следното за демокрацията:
 
{{цитат|''Ние вече видяхме по-горе, че първият етап в работническата революция е установяването на пролетариата като класа-хегемон, тоест извоюването на демокрация и установяването йи&#768; като преходен революционен етап.'' | К. Маркс и Енгелс,'' Манифест но Комунистическата партия'', част 2, 1847 г.|right|}}
 
{{цитат|''Едно нещо е абсолютно сигурно – това, че нашата партия и работническа класа могат единствено да доминират под формата на демократична република. Последната е даже специфичната форма на диктатурата на пролетариата, както вече го показа Великата френска революция.'' | Фр. Енгелс, ''Критиката на програмата от Ерфурт'', 1891 г.}}
Ред 38:
== Дефиниции на „диктатура“ ==
 
Терминът „диктатура” е избран, за да подчертае това, че [[капитализъм|капитализмът]] се състои в [[диктатура]] на [[буржоазия|буржоазията]]та, на тази на една единствена [[социална класа|социална класа]], която притежава цялата политическа и икономическа власт, „''независимо дали под политическата форма на парламентарен режим или под формата на диктатура, каквато я разбираме днес''”. За да свалят тази класа, класата от пролетарии първо трябва да се сдобие с цялата власт, за да премахнат класовото разделение на [[общество|обществото]]то.
 
Днес думата [[диктатура]] понякога има шокиращо въздействие. Въпреки това философът и [[троцкист]] Даниел Бенсаид подчертава, че „''думите днес нямат същото значение, каквото биха могли да имат под перото на Маркс. На времето „диктатура” на езика на просвещенците се е противопоставяла на „тирания''”''. Диктатура се свързва с една уважавана римска институция – defensor urbis – власт дадена по изключение за ограничено време, а не безгранична власт”.''<ref>Daniel Bensaïd, Marx débordait son temps et anticipait sur le nôtre, site alencontre, janvier 2007 [archive]</ref>
Ред 55:
== Въпросът за ленинистките режими ==
 
Преобразуването на [[Русия]] (бъдещ [[СССР]]) през 1918 г. се идентифицира като практическо приложение на диктатурата на пролетариата. Въпреки всичко този термин е премахнат от ревизираната Конституция от 1936 г. Дългосрочната съветската позиция е защитена от основните партии, които се причисляват към [[комунисти|комунистите]]те по целия свят (защото са финансирани от СССР). През 1956 г. тази позиция е отслабена от разкритията на 22-рия Конгрес на КПСС на СССР от Доклада на [[Хрушчов]], което подхранва разпространението на по-критични възгледи сред комунистите през 60-те и 70-те години.
 
Много скоро обаче теоретиците и военните от различни [[Марксизъм|марксистки]] движения решават, че употребената от [[Ленин]] и после от [[Сталин]] ''диктатура на пролетариата'' е всъщност предателство към Маркс и пропаганда, която се разминава с реалността. Те считат, че още при създаването си [[СССР]] не е нито диктатура на пролетариата, нито [[Социализъм|социалистическа]] държава, а ''диктатура върху пролетариата''.
Ред 61:
Историкът Борис Суварин, противник на [[Сталинизъм|сталинизма]] от 20-те, също счита, че „''Маркс и Енгелс са използвали термина „диктатура на пролетариата” в абсолютно обратен смисъл на този, постигнат от ленинизма, а по късно и от сталинизма. Ако се основем на казаното, то диктатурата на пролетариата изцяло противоречи на избирателната интерпретация, включена в ленинизма, а по-късно и в сталинизма''”
 
[[Марксист|Марксистката]]ката революционерка [[Роза Люксембург]] пише през септември 1918 г., че [[Болшевизъм|болшевишката]] власт е „''една диктатура наистина, но не на пролетариата, а на една част от политиците, тоест диктатура в буржоазен смисъл''”.<ref>Rosa Luxemburg, La révolution russe</ref>
 
През 1920 г., по време на конгреса в Тур, [[Леон Блум]] се изказва по отношение на ''диктатурата на пролетариата'', но квалифицирайки [[Ленинизъм|ленинистката]] политика като „''диктатура върху пролетариата''”.
Ред 70:
 
Според групата на [[Комунистически интернационал|интернационалните комунисти]] (от [[Холандия]]) „''това, което съществува в Русия е държавен капитализъм. Тези, които се считат за комунисти, трябва да атакуват държавния капитализъм, болшевизма и диктатурата на бюрократите''”.<ref>Rätekorrespondenz, février 1937</ref>
 
Шарл Рапопорт осъжда в мемоарите си „''диктатурата по сталински като клика от бюрократи сред пролетарии''”.<ref>Charles Rappoport, Une vie révolutionnaire 1883-1940, MSH, p. 158</ref>
 
Ред 79:
Тези анализи са потвърдени по-късно от различни течения и към тях се присъединяват през 60-те години нови [[Марксизъм|марксистки]] течения като интернационалния ситуационизъм.
 
== Бележки ==
<references />
{{превод от|fr|Dictature du prolétariat|61263089}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Диктатура_на_пролетариата“.