Областта около течението на река Ропотамо е обявена за резерват през [[1940]] г. През [[1962]] г. статутът на местността е сменен на ''народен парк''.<ref>[http://www.burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/57456--20-godini-rezervat-ropotamo 20 години резерват "Ропотамо" ]</ref> През следващите години екологичният баланс в рамките на парка е нарушен вследствие на неконтролирания [[туризъм|туристически]] поток. Природата е застрашена поради засиленото строителство в съседните райони. По този начин „Ропотамо“ е превърната в най-застрашената [[Защитени територии в България|защитена територия в България]]. За да бъде запазена природата на резервата от по-нататъшни увреждания, през [[1992]] г. статутът на „Ропотамо“ се променя на ''резерват със строг режим'' с прилежаща буферна зона. {{източник|БуфернатаСпоред действащото законодателство (Законите за защитените територии и за биологичното разнообразие) буферната зона би трябвало да бъде прекатегоризирана като защитена територия от категорията „защитена местност“. Това обаче не е извършено, поради засиления натиск от страна на мощни строителни фирми, притежаващи терени в нея, както и поради негласното бездействие на МОСВ.}} Съгласно закона за защитените територии резерватът се охранява и управлява от регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас. В м. Аркутино, в границите на резервата, е построена триетажна сграда, изпълняваща функциите на Посетителски информационен център. {{източник|В действителност това представява класическа ведомствена почивна станция за служители на МОСВ и техните семейства.}} Огромен проблем в тази защитена територия ебеше наличието на незаконно рибарско селище в района на устието на реката, където са построени десетки незаконни колиби. През есента на 2010 година рибарското селище беше разрушено, но въпреки това охраната и управлението на резервата не са на необходимото ниво за защитена територия с толкова висок природозащитен статут.
