Предпоставка за преврата е прогресивното влошаване на отношенията между Батенберг и император [[Александър III (Русия)|Александър III]] след провала на [[режим на пълномощията|режима на пълномощията]] и [[Съединение на Княжество България и Източна Румелия|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]], извършено без съгласието на Петербург. Недоверието към княза намира отражение и в руската политика спрямо Княжеството.<ref>{{Харв|Стателова|1999|loc=36, 59-60, 65, 89}}</ref> Това дава повод за яростни нападки срещу Батенберг от страна на проруските политически групи ([[Прогресивно-либерална партия|цанковисти]] и [[Народна партия (Източна Румелия)|лъжесъединисти]]), които разглеждат покровителството на Русия като ключово условие за осъществяването на [[Санстефански мирен договор|Санстефанска България]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=716-722, 732-734 (т. 1)}}</ref> Слуховете, че [[Сърбия]] готви ново нападение, което България – отслабена материално и финансово от [[Сръбско-българска война|войната през 1885]] – няма да може да отрази, убеждава част от българските офицери през лятото на 1886 в необходимостта от спешно отстраняване на всички пречки за разбирателство с Русия.<ref name="radev765">{{Харв|Радев|1990|loc=740-742, 753-765 (т. 1)}}</ref>
Превратът е организиран от група офицери, недоволни от кадровата политика на Александър Батенберг в армията и подкрепяни от руския военен аташе в България. Начело на заговора са началникът на [[Военно училище|Военното училище]] майор [[Петър Груев]], заместникът на военния министър, капитан [[Анастас Бендерев]], и още двама офицери от военното министерство – капитаните [[Радко Димитриев]] и [[Георги Вазов]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=736-742 (т. 1)}}</ref>