Красново: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 33:
Местността „Дъбравата“ — на сравнително малка площ, обрасла с [[дъб]]ова гора, почти на равен терен, в подножието на връх „Калето“, са разпръснати повече от 270 тракийски могили. Това е може би най-големият тракийски некропол в България. Теренът в [[гора]]та е с нарушена, неравна повърхност и могилите трудно се забелязват. Могат обаче, добре да се видят очертанията им в определено време — рано [[пролет|напролет]], когато се топят снеговете и късно на [[есен]], когато шумата от [[дърво|дърветата]] е опадала. Когато се топят снеговете, в гората се очертават черни кръгове без сняг, стопил се по-бързо на местата, където в земята има зидове. По същият начин, през есента се очертават кръгове от опадали листа, които вятърът не е замел, тъй като са по-тежки от по-голямата влага над зидовете в земята. Всички могили в различно време са разкопавани от иманяри. На връх „Калето“ са запазени зидове от някогашна крепост. Предполага се охранителна за кръстопътя. Като се вземе предвид разкритията на тракийски паметници в землищата на непосредствено съседните села -Старосел и Кръстевич, със сигурност може да се твърди, че крепостта и селището около нея е възникнало още при траките. В различни времена по различни причини селището се е премествало из района. В подножието на връх „Калето“ се намира местността „Манастира“. В миналото в тази местност се е провеждал събор на „малка Богородица“. Сега отново се прави опит да се възстанови традицията. Разказват, че преди много години на един възрастен човек, ратай в Красново, но не красновец, на сън му се явила Света Богородица, и плачейки му казала, че в тази местност има манастир в Нейна чест, и нейната икона лежи в земята по очи. Да отиде там, да изрови иконата и да я почитат както преди. Действително намерили захлупена мраморна икона, която отнесли в църквата „Св. Димитър“ в селото. За този манастир се споменаве в житието на Св. Иван Рилски, че когато са пренасяли мощите му от Търново, са пренощували в Кръстецкия манастир.
 
Интересно е разположението на гробищата на селото. На юг от селото се проточва невисок хребет. На билото му в най западната част са разположени гробищата. Виждат се почти от всяка къща. В края на гробищата, на страни от всички, стърчеше надгробен паметник на Дели Стоян, красновски войвода и хайдутин. Преди 40 години оскверниха гроба, разкопаха го и отнесоха костите в местността "Барикадите", та ги смесиха с партизански.
 
По-на изток, извън гробищата, имаше друг самотен каменен кръст.Висок почти метър.Това беше оброчен кръст на Свети Георги. Там се празнуваше Гергьовден. По-късно Гергьовден стана Ден на овчаря, празникът се превърна в мероприятие, утихна и изчезна.
 
През 1926 г. в Красново е основано читалище "Отец Паисий". Настанено е в голяма двуетажна сграда, построена по времето на развития социализъм.По същото време започна масовото изселване на красновци. Като отнеха земята (средството за производство) хората започнаха да напускат селото. Читалнята и киносалонът пусти опустяха. В сградата на читалището се настани кметството, два магазина и кръчма-кафене.
Училищата ,основно и начално имаха по две паралелки на клас, сега за един непълен клас събират деца от Кръстевич, Крушево и Беловица.В двора на началното училище имаше отделна сграда
- кухня с трапезария.Най-големият дарител за издръжка на трапезарията бил Никола Ангелов, единственият останал жив от братята си.Другите двама, учители и двамата, са убити през 44та година заедно с още двадесетина човека.Не пиша защо и кой ги е изтрепал, за да не засегна безпристрастното сърце на модератора.Ама нейсе.
 
== Редовни събития ==