Орган (анатомия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 28:
*'''Най-голямата [[вена]]''' е '''[[голяма куха вена|голямата куха вена]]'''.<ref>[http://www.madsci.org/posts/archives/jul2000/963290200.An.r.html Re: What is the largest vein?] URL accessed 17 January 2007.</ref>.
[[Файл:Sartorius.png|дясно|мини|Шивашкият мускул (в червено) минава диагонално от горния външен ъгъл на бедрото до вътрешната част на коляното]]
*'''Най-дългият [[мускул]]''' е '''[[шивашки мускул|шивашкият мускул]]''' ''(сарториус)'' - погледнат отпред минава диагонално от горния външен ъгъл на свивката на бедрото до вътрешната част на коляното<ref>[http://cat.inist.fr/?aModele=afficheN&cpsidt=17105039 Muscle fiber and motor unit behavior in the longest human skeletal muscle] URL accessed 17 January 2007.</ref>.
*'''Най-дългият [[нерв]]''' е '''[[седалищен нерв|седалищният]]''' (ишиатиков нерв; Lat.: ''n. ischiadicus''), причина за често срещаното заболяване след средна възраст - ''[[ишияс]]''.
*Условно '''"най-силният"''' човешки мускул е '''[[голям дъвкателен мускул|големият дъвкателен мускул]]''' (масетер; Lat.: ''m. masseter'') - събиращ двете челюсти. Регистрирана е захапка от 4 335 [[Нютон|N]] продължила 2 секунди и записана в [[Световни рекорди на Гинес|рекордите на Гинес]]<ref>http://temples.com/node/4601</ref>. Тази ''убийствена'' захапка е изключение и се равнява на около шест пъти нормалната човешка захапка (около 90 N)<ref>http://zidbits.com/2011/02/what-is-the-strongest-muscle-in-your-body/</ref> Ако обаче се разгледа обема на работата, извършена от '''сърцето''' в цялото продължение на живота, или размера на '''[[очнодвигателни мускули|очнодвигателните мускули]]''', както и [[мощност]]та на [[матка]]та по време на [[раждане]], трофеят на победител може да бъде оспорван.
*'''Най-малкият''' човешки орган е '''[[епифиза]]та''', която расте само през първите две години на живота, а след това запазва стабилен размера си до [[пубертет]]а.<ref>Lack of pineal growth during childhood. Schmidt F, Penka B, Trauner M, Reinsperger L, Ranner G, Ebner F, Waldhauser F. J Clin Endocrinol Metab. 1995 Apr;80(4):1221–5.</ref><ref>Development of the pineal gland: measurement with MR. Sumida M, Barkovich AJ, Newton TH. AJNR Am J Neuroradiol. 1996 Feb;17(2):233–6.</ref> След пубертета, епифизата бавно нараства по размери и тегло, предимно благодарение на калцификации, т.е. обемът на функционалната паренхима намалява за сметка на цялостното уголемяване на органа.<ref>Tapp E, Huxley M. The weight and degree of calcification of the pineal gland. J Pathol 1971;105:31–39</ref>
| |||