Георгиос Ласанис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 19:
През [[1820]] г. напуска Одеса, за да помогне на гръцкия революционер [[Александрос Ипсилантис (1792-1828)|Александрос Ипсилантис]]. Ласанис взима участие в съвещанието на 5-7 октомври 1820 година в [[Измаил]]<ref>Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 356.</ref>
и на 16 февруари 1821 година в дома на сестрата на Ипсиланти, в [[Кишинев]], където е прето окончателното решение за начало на въстанието.<ref>Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 382.</ref> Ласанис е сред етеристите, които минават [[Прут]] на 21 февруари 1821 година заедно с Ипсиланти, който провъзгласява началото на революцията.<ref>Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 385.</ref> Със заповед от 25 февруари Ипсиланти назначава Ласаниса за свою адютант.<ref>Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 388.</ref> Ласанис участва в [[Битка при Драгашани|сражението при Драгашани]], където загива цвета на гръцкото студентство в Русия, Австрия и Влахия. След поражението, Ласанис е изпратен в Ротен Турм, [[Трансилвания]], където получава от австрийците разрешение за транзит през тяхна територия за Ипсиланти и съпровождащите го 7
След 7 години в австрийски затвори, етеристите са пуснати на свобода на 22 ноември 1827 година след намеса на новия руски император [[Николай I]]. Александър Ипсиланти умира на 19/31 януари 1828 година във Виена в ръцете на любимата си княгиня Констанция Разумовска и Ласанис. Пред смъртта му Ласанис му чете новината, че [[Йоанис Каподистрияс]] вече е на Малта и се отправя към Гърция. В отговор Ипсиланти успява да каже „Слава Богу“.<ref>Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 434.</ref>
| |||