Царевци (област Варна): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот: Операция - области !!! |
|||
Ред 30:
== История ==
През различните години на своето съществуване село Царевци е приемало различни имена – Султанлар, Царево, Султанци. През 2006г. селището наброява 840 жители, като в него живеят и около 120 временно пребиваващи.
Царевци се намира на около 45 км. от Варна и на около 15 км. от Провадия. Разположено е между големия завой на река Провадийска и на жп линията Варна – София, намира се в близост до низината на река Провадийска. На юг от тази низина се намира гората Гьоз тепе и и местността Ахмак баир.
Землището на с. Царевци обхваща 21 хиляди декара. Този плодороден край е бил населяван от много години. Навярно траките, славяните и прабългарите са били едни от първите хора, живеещи по тези места. Основание за това дават записките на Константин Иричек в „Пътуване по България”, където пише: „Римското шосе от Марцианополис за Цариград, заобикалящо мочурите под „Петрич кале” е било малко по-назад, където неговият калдъръм се вижда между селата Житница /Тестеджи/ и Царевци /Султанлар/. Там се намират стари камъни, както и развалини от чифлика Хаской.”
Това дава оснавания да се смята, че по тези места, през които е преминавал един от най-старите римски пътища, от край време е съществувало селище.
В едно от преданията, датиращо от 1445 г., се посочва, че султан харесел тези земи, заради тяхното плодородие и наредил да му се отделят най-хубавите от тях, и да се изгради чифлик. Хората, обработващи земите на султана се заселили край чифлика и така се появила махалата Хаской. По същия начин се нарича и вече появилото се село около чифлика и в близост да стария римски път. По –късно в землището на Султанлар се оформят две махали – Султанлар и Хаской, втората от които е българска.
По документи от 1573г. в Хаской е имало 11 български семейства. През 1621 г. Хаской се преименува в Царево, а към края на ХVІІ век двете села се обединяват.
През 1815г. се заселват първите българи от Коприкьой /Гроздьово/, Ченге /Аспарухово/, Голица и други селища. През периода 1830-1840г. българското селище придобива нов облик. По-будните българи са инициатори за строежа на църква, която се оказва тясна и през 1864г. е построена нова, която е запазена и до днес.
Първото светско училище е построено 1872г., тъй като старото килийно училище се оказало тясно за жадните за знания българи. В момента църквата и училището са реставрирани и оформени като музеен комплекс.
Самият факт, че Христо Ботев е преминал през населеното място при своите обиколки из България, показва, че през този период селището е имало връзка с революционните традиции.
През май 1876г. двама от жителите на селището правят опит да се влеят в четата на Христо Ботев, пише в бр.8 от 8 декември 1873 г. вестник „Независимост”.
През периода 1899-1900 г. учителят Стоян Чилингиров, преподавател в местното училище, пише романа „Децата на ада”. Този роман излиза от печат през 1923г., а в него голяма част от героите са жители на Царевци. През 1910г. е постоено новото училище, а през 1938г. се посртоява и днешното училище „Д-р Петър Берон”.
Първото читалище „Светлина” съществува от 1919г. Новата сграда на читалището е построена през 1960г. с доброволния труд на жителите на селото. През 1919 г. е създадена потребителска кооперация „Сеяч, като дейността и е възстановена през 1991г. и е една от проспериращите кооперации във Варненска област. През 2006г. със собствени средства е построена доилна зала, отговаряща на европейските изисквания.
През 1980 г. в Царевци са открити 2 минирални извора. Единият от тях е солен с температура на водата 60 градуса, а другия е сладък с температура 42 градуса.
С указ № 875 на ДС на Република България от 13 март 1987 е възстановено старото име на селото – ЦАРЕВЦИ.
<!-- == Религии == -->
| |||