Гоно Йотов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Биография: мисля, че е сигурно |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
Ред 24:
От март 1905 година Гоно Йотов и Петрилос се настаняват в колибите Чекри, Али и Лака и започват да водят сражения с българските чети и заедно с пристигналата чета на капитан Аграс започват да нападат околните български села в областта [[Сланица]] - [[Света Марина (Ном Иматия)|Света Марина]] (Агия Марина) на 28 март - отблъснати от селската милиция, [[Янчища]] (Агиос Георгиос), [[Аларе]], отблъснати от милицията, [[Голо село]] (Акролимни), [[Луковища]] (Палеа Ликояни), [[Бозец]] (Атира), отблъснати от милицията. На 14 ноември 1906 г. четите на Гоно и капитан Аграс нападат базата на Апостол войвода при село [[Жервохор]] (Палео Зервохори), но според Христо Силянов са отблъснати с девет убити и няколко ранени, между които самият Аграс.<ref>[http://promacedonia.com/obm2/16b.html Христо Силянов. Борбите към Енидженското езеро, ч.2 (из „Освободителните борби на Македония“, т.II)]</ref> Гръцки източници твърдят, че андартите са постигнали голяма победа.<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref>
Гоно с четата си от около 35 души продължава сраженията с четите на Апостол през цялата 1907 и 1908 година до [[Младотурска революция|Младотурската революция]]. След Хуриета Гоно продължава натиска над ениджевардарските и негушките села за отказване от Екзархията и преминаване към Патриаршията. В края на 1908 година Гоно извършва престъпление и е принуден да замине за [[Атина]], където със спестяванията си си купува хотел и се поставя на разположение на Генералния щаб на гръцката армия.
{{Цитат|Последно и най-важно от всички мои действия започнах действия в Яница с 50 гръцки семейства като начало срещу 800 български и други, които не липсваха от Яница, както и срещу реакция на някои от нашите <nowiki>[гърците]</nowiki>. Макар че имаше обаче реакция от нашите, успях да ги увелича на 230 за сметка на българите... Тази работа беше най-важната, защото имах да се боря не само срещу българите, но и срещу всички други народности в Македония, които не липсваха в Яница, а също така и срещу нашите, които не искаха свободата заради собствени интереси и по мое мнение те бяха и най-опасните.<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 95.</ref>}}
При завръщането си в Македония Гоно е предаден от старите си сподвижници доктор Антонаки и капитан [[Апостолис Матопулос]], и е убит в сблъсък с османска част в Ениджевардарското езеро край село [[Ниси (дем Александрия)|Ниси]] на [[12 февруари]] [[1911]] година.<ref>[http://users.ima.sch.gr/theoarvani/nisi/makedonia-iframe.html# Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΟ ΝΗΣΙ]</ref>
<center><gallery caption="">
| |||