Разлика между версии на „Гоно Йотов“

5 байта изтрити ,  преди 8 години
редакция без резюме
От март 1905 година Гоно Йотов и Петрилос се настаняват в колибите Чекри, Али и Лака и започват да водят сражения с българските чети и заедно с пристигналата чета на капитан Аграс започват да нападат околните български села в областта [[Сланица]] - [[Света Марина (Ном Иматия)|Света Марина]] (Агия Марина) на 28 март - отблъснати от селската милиция, [[Янчища]] (Агиос Георгиос), [[Аларе]], отблъснати от милицията, [[Голо село]] (Акролимни), [[Луковища]] (Палеа Ликояни), [[Бозец]] (Атира), отблъснати от милицията. Гоно Йотов пише следното за нападението на Голо село:
{{Цитат|През това време дойде тук Петрилос Буковалас и се поставих на неговите заповеди. Взех десет от мъжете и отидох в село Голо село, където задържах трима от най-фанатичните българи от първенците - Дионис Чекрели, Васил и Петро Арсенли. В отговор на това българите убиха за наказание единствения грък Леонид, който беше пазвантин. По същото това време с помощта на въоръжените мъже на Буковалас обсадих българските колиби в блатото и ги притиснах толкова силно, че комитаджиите избягаха. На Чекри имаше и трима загинали от тях. След това по заповед на Центъра отидох в Солун, за да получа инструкции. По времето докато ме нямаше, Буковалас беше измамен от тримата български първенци и ги освободи. Това беше много голяма грешка за нас, защото там където българите се бяха изплашили от нас, като научиха, че групата ни е само 13 мъже, събраха смелост и извършиха следните действия: Изгориха 60-те колиби и не можехме да намерим място къде да се скрием и превзеха шест от колибите, в които да се събират, 2. Плениха четирима селяни от село Зорбата и ги убиха, 3. Научиха, че бяха скрити 30 пушки с муниции в село [[Плугар]], в моята къща и я разрушиха, но не успяха да намерят повече от три пушки. Но ми причиниха загуби за 30 лири<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 89.</ref>}}
Image[[Файл:Gono Yotov tomb.jpg |ляво|мини|200п|Гробът на Гоно Йотов днес.]]
 
На 14 ноември 1906 г. четите на Гоно и капитан Аграс нападат базата на Апостол войвода при село [[Жервохор]] (Палео Зервохори), но според Христо Силянов са отблъснати с девет убити и няколко ранени, между които самият Аграс.<ref>[http://promacedonia.com/obm2/16b.html Христо Силянов. Борбите към Енидженското езеро, ч.2 (из „Освободителните борби на Македония“, т.II)]</ref> Гръцки източници твърдят, че андартите са постигнали голяма победа.<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref>
 
Гоно с четата си от около 35 души продължава сраженията с четите на Апостол през цялата 1907 и 1908 година до [[Младотурска революция|Младотурската революция]]. През 1907 година разказва за една среща с български войводи:
Image[[Файл:Enidje-prolet.jpg | дясно|мини|250п|Площад „Гоно Йотов“ в [[Енидже Вардар]].]]
 
{{Цитат|На 25 март имахме временно затишие. Срещнахме се с българите, за да се разберем с предводителите им войводата [[Тодор Чочков|Тодорис]], [[Георги Мучитанов|Касапчето]] и подвойводата на [[Апостол войвода|Апостол]] [[Щерьо Юнана|Щерьо Йован]]. Не достигнахме до никакво съгласие и се сбихме.<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 92.</ref>}}
 
 
При завръщането си в Македония Гоно е предаден от старите си сподвижници доктор Антонаки и капитан [[Апостолис Матопулос]], и е убит в сблъсък с османска част в Ениджевардарското езеро край село [[Ниси (дем Александрия)|Ниси]] на [[12 февруари]] [[1911]] година.<ref>[http://users.ima.sch.gr/theoarvani/nisi/makedonia-iframe.html# Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΟ ΝΗΣΙ]</ref>
 
<center><gallery caption="">
Image: |
Image:Gono Yotov tomb.jpg |Гробът на Гоно Йотов
Image:Enidje-prolet.jpg | Площад „Гоно Йотов“ в [[Енидже Вардар]]
Image: |
</gallery></center>
 
==Бележки==