Разлика между версии на „Гоно Йотов“

През октомври [[1904]] година Гоно повежда гъркоманска чета в района на Ениджевардарското езеро. Гоно като местен човек координира действията на пристигналите по късно други гръцки чети, под командването на капитаните Аграс ([[Телос Агапинос]]), Никифорос ([[Йоанис Деместихас]]) и Акритас ([[Константинос Мазаракис]]), които са съставени предимно от гръцки военни от Гърция, непознаващи местните условия в Македония и не владеещи български - езикът на местното население. Самият Гоно Йотов научава гръцки език с критски акцент от тях<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897-1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 274.</ref>. Тези няколко гръцки чети, базирани предимно в [[Негуш]], повеждат борба с българските чети на ВМОРО в района на [[Ениджевардарско езеро|Ениджевардарското езеро]], под командата на Апостол войвода.
 
В четата му в различен период са андартите Константинос (Дината) Вудрислис - братовчед на Гоно, [[Константинос Даис]] (Царас), Константинос Петсивас, Христос Папилидис от Петрово, Ставрос Ляпчис, [[Тодор Чифтеов]], Георгиос Пулкас от Крива, Лазарос Пировалис, Александрос Лагонас, Атанасиос Анагностопулос, Кириакос Хадес - подвойвода на Гоно от Кулакия, Георгиос Димопулос от [[Епаноми]], Томас Пейчис от Крушево, Павлос Палидис - секретар в четата, [[Панде Атанасов]], [[Лазар Доямов]]. Успоредно с неговата чета до 1905 година в блатото действат [[Теохарис Кункас]] (Гидиотис) и [[Георгиос Перифанос]]<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 76-77.</ref>.
 
Четата на Гоно заедно с първата организирана гръцка чета - тази на капитан Петрилос ([[Константинос Буковалас]]) връща насилствено към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] няколко български села, които преди това са приели върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - [[Зорбатово]] (днес Микро Монастири), [[Кангалич]] (Врахия), [[Кърджалиево]] (Адендро) и [[Постол]] (Пела).