Цървища: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→В Османската империя: Г.Стрезов - цитат |
|||
Ред 28:
===В Османската империя===
В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Цървища ''(Tsërvischta)'' е посочено като село със 110 домакинства и 170 жители българи и 140 жители мюсюлмани.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 134-135.</ref>
Според [[Стефан Веркович]] в [[1889]] година в Цървища има 63 български и 40 турски къщи.<ref>Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр.103.</ref>▼
През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише:
{{цитат|Цървища, на С.-И. от Валовища 3 часа, при полите на Лялята. Селянете живеят охолно. Ражда се твърде хубава пченица. В църквата и училището четат смесено; има 10-на ученика. Къщите са на брой 100.<ref>[http://www.rodopskistarini.com/2012/02/1889.html Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 852 - 853.]</ref>}}
▲Според [[Стефан Веркович]] в [[1889]] година в Цървища има 63 български и 40 турски къщи.<ref>Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр.103.</ref>
Към [[1900]] година според статистиката на Васил Кънчов, населението на ''Църквища'' („[[Македония. Етнография и статистика]]“) брои 350 българи, 240 турци, 50 [[арумъни|власи]] и 30 цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_16.htm Васил Кънчов. "Македония. Етнография и статистика", София, 1900, стр.184.]</ref>
| |||