Долна Камила: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25:
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] ''Османли Камила'' (Osmanli-Kamila) е посочено като село с 82 домакинства и 240 жители българи и 25 мюсюлмани.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 118 - 119.</ref>
В 1891 година [[Георги Стрезов]] определя селото като част от Овакол и пише:
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), който бърка Горна и Долна Камила, ''Долна Камила'' брои 180 жители, всички българи-християни, а ''Турска Камила'' - 210 българи и 110 турци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_14.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 176 и 180.]</ref>▼
{{цитат|Камила, при десния бряг на Струма, на същия ред като споменатото село.<ref>[[Джами махала]].</ref> Същото състояние, поради същите причини. НА Ю от Сяр и на СЗ от Джами махала 1 час. 25 къщи; гръцка църква. Насреща се виждат развалините на друго село, [[Горна Камила]], което разрушила реката.<ref>[http://www.rodopskistarini.com/2012/02/1889.html Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 842.]</ref>}}
▲Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“)
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в [[1912]] година двама души от Долна Камила са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 850.</ref>
| |||