Руска държава: Разлика между версии

 

==История==

През [[1547]] г. в [[Москва]] [[велик княз|великият княз]] [[Иван Грозни]] е коронован за ''всеруски [[цар]] и самодържец'' с [[титла|титулатура]] : ''Наш велик господар Иван, по божията милост цар и велик княз Всеруски, Владимирски, Московски, Новгородски, Псковски, Резански, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, Български и на всички''. Международните реакции и признания на новия титул се различават помежду си. [[Англия]] охотно приема новата титулатура, като дори нарича Иван Грозни [[император]]. Признанието от ''[[католик|католическите]] [[страна|страни]]'' закъснява. Императорът на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]] признава царската титла на Иван Грозни през [[1576]] г. [[Жеч Посполита]] във връзка с политическата конкуренция за влияние в [[Украйна]] и [[Беларус]], още дълго време продължава да назовава руският цар ''московски княз'', както и да оспорва [[суверенитет]]а му над всички руски земи.

 

След смъртта си [[Иван Грозни]] е наследен от единственият си син [[Фьодор I]]. Тъй като Фьодор е физически и умствено слаб, фактически управлението се поема от регента [[Борис Годунов]]. През 1587 е въведено [[крепостно право]], забраняващо на селяните да променят господарите си. По време на управлението му [[Руска православна църква|Руската православна църква]] става патриаршия през 1589. Успешни войни се водят срещу Ногайската орда и Швеция , като Русия си връща загубените територии от Ливонската война. Фьодор умира през 1598, без да остави наследници. Така се слага край на династията Рюрикови, управлявала руските земи в продължение на 700 години. Поставено е началото на т.нар "[[Смутно време]]"

 

На трона се възкачва регента [[Борис Годунов]], избран от [[Земският събор]]. В началото на XVII век в Русия настъпва голям глад, а през 1603 започва въстание на селяните. На следващата година се появява претендент за трона, представящ се за починалият син на [[Иван Грозни]] - Дмитрий Иванович. Той става известен като [[Лъжедмитрий I]]. С помощта на полско-литовската държата [[Жечпосполита]] той започва поход към Русия, но е отблъснат при Новгород. През 1605 Борис Годунов умира и е наследен от сина си [[Фьодор II]]. Фьодор управлява много кратко, тъй като е свален от болярите. През юни 1605 [[Лъжедмитрий I]] навлиза в Москва и е коронован за цар. Управлението му не продължава дълго, тъй като е обвинен в разпространяването на полските обичаи и католицизма. На 17 май 1606 е извършено въстание срещу царя, който е убит.

 

Цар става [[Василий IV|Василий Шуйский]] от династията Рюрикови. По негово време поляците опитват да наложат влиание над руските земи, опитвайки се да поставят на престола [[Лъжедмитрий II]], а по-късно и [[Владислав IV Ваза]]. Впоследствие поляците превземат [[Москва]]. В [[Нижни Новгород]] е организирано Второ народно опълчение. То обсажда [[Кремъл]] и принуждава полските войски да капитулират. С краят на полската инвазия се слага и край на [[Смутно време|Смутното време]]. [[Земският събор]] дава царската власт в ръцете на династията [[Романови]].

 

Новият цар успява да стабилизира страната и се възползва от тежкия конфликт между Швеция и Жечпосполита, за да върне под руски контрол редица загубени територии. Следващият цар, [[Алексей (Русия)|Алексей]], води страната срещу Полша по време на [[Първа северна война|Първата северна война]], която приключва през 1667 с полска загуба и преминаване на източна Украйна, Киев и [[Смоленск]] под руско управление. Управлението на първите Романови царе обаче се характеризира и с неимоверно увеличение на данъците (вкл. [[ангария]] и военна повинност) над селяните, което довежда до серия от бунтове, като [[Солен бунт|Солния бунт]] през 1648, [[Меден бунт|Медния бунт]] през 1662, и [[Московско въстание|Московското въстание]] през 1682. [[Казаци]]те се присъединяват към бунтовете и под ръководството на [[Стенка Разин]] оказват съпротива на държавата и отхвърлят нейните институции, която в крайна сметка смазва всички въстания.

 

След смъртта на цар Алексей на трона се възкачва [[Фьодор III]]. По негово време Русия води война с [[Османската империя]] и разширява територията си на юг. След смъртта на Фьодор се заражда борба за власт между фамилиите Милославски и Наришкини. В крайна сметка са короновани двама царе - [[Иван V]] и [[Петър I (Русия)|Петър I]]. Тъй като Иван има здравословни проблеми, а Петър е малолетен, управлява сестра им [[София Алексеевна]]. През 1689 тя е отстранена от властта след провал в походите към [[Крим]] и е изпратена в манастир.

 

В края на 17 век Русия превзема [[Азов]] и печели излаз в южните морета. През 1698 е построен пристанищният град [[Таганрог]], който е първата руска военноморска база. На 19 август 1700 Петър обявява война на [[Швеция]] с цел да спечели излаз на [[Балтийско море]]. Руската армия обаче е зле подготвена и през ноември 1700 е разгромена от скандинавците. Когато шведският крал [[Карл XII]] атакува Полша, Петър успява да модернизира армията си. В края на 1702 превземат крепостта Нотебург, а няколко месеца след това - крепостта Ниеншанц. Там през 1703 започва строежа на новата столица - [[Санкт Петербург]].