Джон Милтън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2) (Робот Добавяне: ckb:جۆن میلتۆن |
форматиране |
||
Ред 12:
== Биография ==
Джон Милтън е роден на [[9 декември]] [[1608]] г. в [[Лондон]], [[Англия]]. Бащата на Милтън, Джон Милтън Старши (ок. 1560 – 1647 г.) се премества в [[Лондон]] около 1583 г. след като
През 1625 г. Милтън е приет в [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]]. Година по-късно е наказан, тъй като участва в скандал с учителя си Уилям Чапъл. Може би именно по време на краткото си завръщане в Лондон, той прави първите си стъпки в поезията. Връщайки се в университета, Милтън получава нов наставник - Натаниел Тови. Въпреки това той не е доволен от начина на обучение и няма много приятели. В Кеймбридж композира "Утринта на Рождество Христово", 25.XII.1629 г.
През 1632, Милтън се връща в Лондон, където прекарва няколко години в усърден труд - изследователски и композиторски. Неговата поема "On Shakespeare" e издадена същата година. От този период са "L'Allegro" и "Il Penseroso". В 1637 г. умира майка му. Месеци по-късно същата участ сполетява Едуард Кинг, който е удавен. Едуард е негов близък приятел. През ноември Милтън композира елегията Lycidas, публикувана в мемориално издание в Кеймбридж, 1638 г. ▼
По обичая на времето Милтън заминава на пътешествие из Европа през пролетта на 1638 г. Пристига във [[Флоренция]] през есента, където вероятно среща [[Галилео Галилей]], който по това време е арестуван по заповед на [[Инквизиция]]та. В [[Рим]] Милтън гостува на кардинал Барберини, племенник на Папата и посещава Ватиканската библиотека. В [[Неапол]], Милтън среща Джовани Батиста, биограф. На него посвещава Mansus. С дълбока тъга разбира за смъртта на още един скъп приятел, Чарлс Диодати. Поради слуховете за гражданска война в Англия, решава да се върне у дома през юли 1639 г. Малко след това композира Epitaphium Damonis, поема на латински в памет на Диодати. ▼
▲През 1632
Писателят се установява в Лондон,където започва да обучава племенниците си,като по-късно приема и деца на по-знатни жители на града. Гражданската война назрява - [[Чарлс I]] нахлува в Шотландия през 1639 г., а Парламентът е свикан година по-късно. Милтън започва да пише памфлети на политическа и религиозна тематика - "За Реформацията" е публикуван 1641 г.▼
През пролетта на 1642 г. Милтън се жени за Мери Пауъл, седемнайсетгодишна, а той на тридесет и четири, но връзката им е нещастна и Мери го напуска. Това провокира автора да напише "Трактати за развода", където говори за развод, продиктуван от несъвместимостта между съпрузите като отделни личности.▼
▲
▲Писателят се установява в Лондон,където започва да обучава племенниците си, като по-късно приема за ученици и деца на по-знатни жители на града. [[Английска революция|Гражданската война]] назрява - [[Чарлс I]] нахлува в Шотландия през 1639 г., а Парламентът е свикан година по-късно. Милтън започва да пише памфлети
▲През пролетта на 1642 г. Милтън се жени за Мери Пауъл, седемнайсетгодишна, а той на тридесет и четири, но връзката им е нещастна и Мери го напуска. Това провокира автора да напише "Трактати за развода", където говори за развод, продиктуван от несъвместимостта между съпрузите като отделни личности. През 1643 г. Милтън публикува "Правило и ред на развода", чието второ издание излиза 1644. През същата година Милтън издава и "Оценката на Мартин Бусър относно развода". "Трактати за развода" причинява недоволство в управлението и сред духовенството, които дават на писателя прозвището "Милтън разведения".
В края на 1644 г. Милтън публикува Areopagitica, като пропагандира свободата на словото. Пише и монографията "За образованието". Следващата година създава Tetrachordon and Colasterion и "Поемите на господин Джон Милтън".
Авторът смята да се ожени отново за Мери Пауъл. Тяхната дъщеря се ражда през 1646 г. В 1647 г. умират бащата и тъстът му.
Възможно е Милтън да е присъствал на екзекуцията на Чарлс I на 30.01.1649 г. "Собствеността на кралете и магистратите" е публикуван две седмици по-късно. Следват множество творби, някои от които поръчани от управляващата клика на Кромуел. През 1651 г. се ражда първият син на Милтън, Джон, и семейството се мести в [[Уестминстър]].
През февруари 1652 г. Милтън загубва зрението си. Това го кара да напише сонета "Когато започнах да мисля, че моята светлина е вече изчерпана". През май същата година, се ражда втората дъщеря на автора, Дебора, а едногодишният Джон умира през юни. През 1656 г. Милтън се жени за Катрин Уудкок, която ражда дъщеря Катрин през 1657 г., но в началото на 1658 г. и майката, и детето умират. В памет на съпругата си той пише сонета "Methought I saw my late espoused saint".
През
В 1663 г. Милтън се жени отново, този път за Елизабет Минсхъл, против която били настроени неговите дъщери. Той прекарва остатъка от живота си, обучавайки ученици и в писане на поемата "Изгубеният Рай" (Paradise Lost). Тя е сред най-великите английски поеми писани някога и още по-забележителна я прави фактът, че е написана от сляп човек, който помни стиховете наизуст и после ги диктува на специално назначен за целта текстописец. "Изгубеният Рай" е издадена в 1667 г. в десет книги. Допълнителни материали получава изданието от 1668 г. Успехът ѝ е невиждан. ▼
Милтън умира в спокойствие на [[8 ноември]] [[1674]] г. в Лондон и е погребан в църквата Св. Жил в Крипългейт. Паметник на автора е издигнат в Ъгъла на поетите в Уестминстърското абатство.▼
▲
▲Милтън умира в спокойствие на [[8 ноември]] [[1674]] г. в Лондон и е погребан в църквата Сейнт Джайлс (Св.
== Поетични и драматични произведения ==
Line 41 ⟶ 50:
== Политическа, философска и религиозна проза ==
Милтън може да се определи като ранен апостол на либерализма.
* "Ареопагитика" (''Areopagitica'', 1644 г.)
| |||