'''Акадската империя''' ([[Акадски език|Акадски]] <sup>[[URU (cuneiform)|URU]]</sup>''Аккад'', A.GA.DÈ.KI "Страната Акад"; [[Иврит]] אַכַּד ''Аккад'') е [[държава]], просъществувала приблизително между [[2350 пр.н.е.]] и [[2150 пр.н.е.]] Неин център е град '''Акад''' в Южна [[Месопотамия]]. Най-голям разцвет достига при [[Саргон I]], който подчинява градовете на [[Шумер]] и завладява по-голямата част от [[Плодороден полумесец|Плодородния полумесец]] от [[Елам]] до [[Средиземно море]]. АкадцитеАкадският постепенно заменилиизмества Шумерскияшумерския като говорим език в региона някъде между третото и второто хилядолетие преди новата ера. Въпреки това акадците запазват (и додоразвиват днес[[Клинописно сеписмо|клинообразната спориписменост]], засъздадена точнатаот дата)шумерите. През
Ок 23342300 г.пр.Хр цар на Акад станалстава [[Саргон Велики|Саргон]]. Той поставилпоставя началото на могъща [[династия]], която управлявалауправлява в продължение на 150 г. Саргон надделялнадделява в двубой с владетеля на град [[Ур]] и разширилразшява териториите на държавата си по долното течение на Тигър и Ефрат. През времето Пона времемогъществото на Акадското царство в [[Месопотамия]] се разпространява [[семитски езици|семитския]] [[акадски език]], като ролята и употребата на [[шумерски език|шумерския]] значително намалява. Последвали
След превземането на големите шумерски градове, акадците предприемат успешни походи към [[Сирия]]. СъздаденаТе биласъздават първата в историята постоянна и професионална армия, която наброяваланаброява 5400 войници. Освен това акадците подобряват и биласелското стопанство в региона като изграденасъздават мрежа от напоителни съоръжения, така необходими за успехаусвояването на земеделскатапо-големи работаплощи обработваема земя. При наследника на Саргон - [[Нарам-Син]] ([[Нарамсин]]), Акад достигналдостига своето могъщество.
Държавата билана акадците е унищожена от нашествие на [[амореи]]те.
==Град Акад==
Точното археологическоисторическо местомясто на града все още не е намерено.{{Citation needed|date=July 2011}} Формата ''Агад'' се появява еза пръв път в шумерски шумерскиянадписи, например в списъка с владетелите на [[Шумер]]; Асиро-Вавилонската форма "Акааду" ("на" или "принадлежащ на Акад") явнонай-вероятно произлиза от тованея. Етимологията и значението на самото име "Акад" са неизвестни.
Векове по-късно, вавилонският крал, [[Набонид]] посочилпосочва в своите археологически записи<ref name=nabonidus>I. Rawl. 69, col. ii. 48 and iii. 28.</ref> че поклонничеството към [[Ищар]] в Акад, по късно е било заменено с това към [[Анунит]], чието светилище било в Сипар - предполага се приблизителнонамира в [[Сипар и Акад]]. Въпреки многобройните проучвания, градът никогавсе още не биле намерен. СпоредЕдна еднаот теориятеориите гласие, че Акад биле разположен срещу Сипар от левия край на р. Ефрат, и биле може би най-старата част от град Сипар. Друга теория гласи, че руйнитеруините на Акад са под съвременен [[Багдад]]. Предполага се, че билградът е разрушен от нахлуването на Готите[[амореите]], които разрушилиунищожават Акадската империя.
