|
'''Жупания''' (на [[хърватски език|хърватски]]:''županijа'', в превод:'''област''') e термин, с който се обозначават териториално-административните единици в [[Хърватско|Република Хърватско]]. За първи път термина "''жупаня''" се появява през [[10 век]] като "''„[[жупа]]“''" - най-нисша степен на сдружаване на хората с кръвно сродство. Оттогава до наши дни жупаниите са традициноентрадиционен начин за административно устройство на съвременната хърватска държава.
==История==
През [[10 век]] нав земите на историческата област [[Далмация]] и Западна [[Босна (област)|Босна]] са образуеаниобразувани 11 жупании: [[Ливно]], [[Цетине]], [[Имотски]], [[Плива]], [[Псет]], [[Приморие]], [[Брибир]], [[Нона]], [[Книн]], [[Сидраг]] и в [[Нин]]. През следващите две столетия на земите на днешната хърватска област [[Лишко-сенска жупания|Лика]], в [[Горски Котор]] и Хърватското приморие съществуват 4 жупании: Лишка, [[Кръбавска жупания|Кръбавска]], [[Модрушка жупания|Модрушка]] и [[Винодолска жупания|Винодолска]] жупании. През [[13 век]] в северната част на ХърватскосъществуватХърватско съществуват [[Загребска жупания|Загребска]], [[Вараждинска жупания|Вараждинска]] и [[Крижевска жупания|Крижевска]], Вировиришка[[Вировитишка жупания|Вировитишка]], [[Горишка жупания|Горишка]] и [[Горска жупания|Горска]] жупании, a в [[Славония]] - [[Пожешка жупания|Пожешка]] и [[Вуковска жупания|Вуковска]] жупании.
През [[Средновековие|Средните векове]] власта на жупаниите отслабва и особенно след идването на [[Османска империя|османците]]. След освобождаването на [[Славония]] и [[Срем]], през [[18 век]] отново са възстановени Вировитишката, Пожешка и Сремска жупания. Управител на тези жупании е бил "''[[жупан]]''", който има административни, военни и съдебни правомощия и власт. През [[19 век]], след обединението на Военна Крайна (военна гранична админситративна единица в [[Австрийска империя|Австрийската империя]]) със Хърватско са устроени в осем жупании: Биеловарска-крижевска, Лишко-кръбавска, Модрушко-риешка, Пожешка, Сремска, Вараждинска, Вировитишка и Загребска. Другите хърватски земи е [[Далмация]], [[Истрия]], [[Меджимурска жупания|Меджимурие]] и [[Бараня]] остават под управлението на [[Виена]] или [[Будапеща]] и не са устроени като отделни жупании.
Жупаниите като модел на административно устройство се запазват и по времето на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]], но с приемането на "''[[Видовденска конституция|Видовденската конституция]]''" от [[1921]] г. са премахнати. По времето на нацистката окупация на Хърватско и образуването на [[Независима държава Хърватско|Независимата държава Хърватско]] са образувани 22 "''velike župe''" (велики жупании), a [[Загреб]], като столица, има статут на отделна административна единица. По времето на [[СФРЮ|Титова Югославия]] жупанската система е заменена с окръзи и едва през [[1990]] година след приемането на така наречената "''Коледна конституция''" ("Božićni Ustav") жупаниите отново са въведени като административни единици в Хърватско. На [[29 декември]] [[1992]] г. хърватския парламент приема "''Закон за устройство на териториите на жупаниите, градовете и общините''". С този закон Хърватско е разделено на 20 жупании и град Загреб, който имамима статут на отделна жупания.
Новата конституция на Република Хърватско от [[2001]] г. определя жупаниите като единици за териториално самоуправление правомощия от местно значение като образование, здравеопазване, устройство и планиране на територията и инфраструктурата. На чело на жупанията стои областен управител - [[жупан]].
|
