Христо Матанов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
[[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност |
Добавяне на нов раздел |
||
Ред 20:
След 1982 година е агент на [[Държавна сигурност]] под псевдонима Петър.<ref>{{cite web | publisher = Република България. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия | year = 2012 | url = http://www.comdos.bg/media/%D0%A0%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/327-%D0%A1%D0%A3-%D0%9A%D0%BB.-%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8.doc | title = Решение № 327/ 14.03.2012 г. | format = DOC | work = comdos.bg | pages = 21-22 | accessdate = 2012-03-15}}</ref>
==Плагиатство==
Още в дисертацията на Христо Матанов, издадена през 1986 г. със заглавие „Югозападните български земи през XIV век“, се съдържат големи пасажи, директно преведени от книгата на сръбския историк Раде Михаљчић „Крај Српског царства“ (Београд, 1975).
На страница 182 в труда на Иван Божилов „Фамилията на Асеневци (1186–1460): генеалогия и просопография“ (София, 1985), в бележка към статията за деспот Йоан Комнин Асен, се съдържа следният текст, отнасящ се за статията на Матанов от 1980 г. „Parents serbes et byzantins du tsar Ivan Alexandre (Quelques questions non élucidées des liens dynastiques dans les Balkans au XIV<sup>e</sup> siècle“:
{{цитат|Като оставим настрана амбициозното и в същото време несполучливо заглавие, бихме искали да отбележим следното: статията е написана, на първо място, върху основа на изследването на А. Соловьов и, на второ място, след подробен разговор с автора. Знаейки, че съм подготвил статия за родословието на цар Иван Александър и че съм в процес на завършване на просопографското си изследване върху Асеневци, без да ме уведоми, че се готви да пише по тези въпроси, Хр. Матанов получи много информация, с която злоупотреби, публикувайки посочената вече статия.|}}
През 2002 г. излиза книгата на Матанов „Средновековните Балкани: исторически очерци“. Този път авторът не се е ограничил само с отделни пасажи или само с един обект на своето плагиатство, а е „написал“ цялата си книга като почти без изключение директно е превеждал, дума по дума, цели глави от различни книги (първите два тома на „Историја српског народа“ от 1981 и 1982 г., „The Oxford Dictionary of Byzantium“ под редакцията на Ал. Каждан от 1991 г. и др.).
==Библиография==
|