Христо Матанов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
[[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност
Добавяне на нов раздел
Ред 20:
 
След 1982 година е агент на [[Държавна сигурност]] под псевдонима Петър.<ref>{{cite web | publisher = Република България. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия | year = 2012 | url = http://www.comdos.bg/media/%D0%A0%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/327-%D0%A1%D0%A3-%D0%9A%D0%BB.-%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8.doc | title = Решение № 327/ 14.03.2012 г. | format = DOC | work = comdos.bg | pages = 21-22 | accessdate = 2012-03-15}}</ref>
 
==Плагиатство==
Още в дисертацията на Христо Матанов, издадена през 1986&nbsp;г. със заглавие „Югозападните български земи през XIV век“, се съдържат големи пасажи, директно преведени от книгата на сръбския историк Раде Михаљчић „Крај Српског царства“ (Београд, 1975).
 
На страница 182 в труда на Иван Божилов „Фамилията на Асеневци (1186–1460): генеалогия и просопография“ (София, 1985), в бележка към статията за деспот Йоан Комнин Асен, се съдържа следният текст, отнасящ се за статията на Матанов от 1980&nbsp;г. „Parents serbes et byzantins du tsar Ivan Alexandre (Quelques questions non élucidées des liens dynastiques dans les Balkans au XIV<sup>e</sup> siècle“:
{{цитат|Като оставим настрана амбициозното и в същото време несполучливо заглавие, бихме искали да отбележим следното: статията е написана, на първо място, върху основа на изследването на А.&nbsp;Соловьов и, на второ място, след подробен разговор с автора. Знаейки, че съм подготвил статия за родословието на цар Иван Александър и че съм в процес на завършване на просопографското си изследване върху Асеневци, без да ме уведоми, че се готви да пише по тези въпроси, Хр.&nbsp;Матанов получи много информация, с която злоупотреби, публикувайки посочената вече статия.|}}
 
 
През 2002&nbsp;г. излиза книгата на Матанов „Средновековните Балкани: исторически очерци“. Този път авторът не се е ограничил само с отделни пасажи или само с един обект на своето плагиатство, а е „написал“ цялата си книга като почти без изключение директно е превеждал, дума по дума, цели глави от различни книги (първите два тома на „Историја српског народа“ от 1981 и 1982&nbsp;г., „The Oxford Dictionary of Byzantium“ под редакцията на Ал.&nbsp;Каждан от 1991&nbsp;г. и др.).
 
==Библиография==