Уикипедия

Христо Матанов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 23:
==Плагиатство==
Христо Матанов е обвиняван в плагиатство.
 
Още в дисертацията на Христо Матанов, издадена през 1986 г. със заглавие „Югозападните български земи през XIV век“, се съдържат големи пасажи, директно преведени от книгата на сръбския историк Раде Михаљчић „Крај Српског царства“ (Београд, 1975).{{източник|}}
 
Иван Божилов твърди за статията на Матанов от 1980 година „Parents serbes et byzantins du tsar Ivan Alexandre (Quelques questions non élucidées des liens dynastiques dans les Balkans au XIV<sup>e</sup> siècle“:
{{цитат|Като оставим настрана амбициозното и в същото време несполучливо заглавие, бихме искали да отбележим следното: статията е написана, на първо място, върху основа на изследването на А.&nbsp;Соловьов и, на второ място, след подробен разговор с автора. Знаейки, че съм подготвил статия за родословието на цар Иван Александър и че съм в процес на завършване на просопографското си изследване върху Асеневци, без да ме уведоми, че се готви да пише по тези въпроси, Хр.&nbsp;Матанов получи много информация, с която злоупотреби, публикувайки посочената вече статия.<ref>Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186–1460): генеалогия и просопография, София, 1985, стр. 182.</ref>}}
 
През 2002 година излиза книгата на Матанов „Средновековните Балкани: исторически очерци“. Този път авторът не се е ограничил само с отделни пасажи или само с един обект на своето плагиатство, а е „написал“ цялата си книга като почти без изключение директно е превеждал, дума по дума, цели глави от различни книги (първите два тома на „Историја српског народа“ от 1981 и 1982&nbsp;г., „The Oxford Dictionary of Byzantium“ под редакцията на Ал.&nbsp;Каждан от 1991&nbsp;г. и др.).{{източник|}}
 
==Библиография==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Христо_Матанов“.