|
=== Кухня ===
ТРАДИЦИОННА ХРАНА И ХРАНЕНЕ
ОТ С. ДРИНОВО, ПОПОВСКО
Ивелина Неделчева
Това научно съобщение е опит да се представи традиционната
храна и хранене на населението в с. Дриново, Поповско, съставено
изцяло от преселници, установени тук в различно време и от раз-
лични краища на българската етническа територия (балканджии от
Средна Стара планина, шопи от Западна България, тракийци от Бе-
ломорието и българомохамедани от Родопите). Съобщението има
за цел да открои различията в храненето, начините на приготвяне
на храната и свързаната с тях терминология при отделните етног-
рафски групи и общности тук; да проследи промените, настъпили в
техните хранителни традиции след заселването им в Дриново, в ре-
зултат на местните природни условия и взаимодействието помежду
им. Хронологическите граници на съобщението обхващат периода
между 20-те и 80-те години на ХХ в. За основа на проучването слу-
жи теренен материал, събиран от мен през 2010 г. Най-възрастният
информатор е роден през 1915 г. Съобщението няма претенции за
изчерпателност, но може да послужи за основа на бъдещи по-задъл-
бочени проучвания по темата.
Село Дриново е разположено на 12 км. източно от Попово. Ста-
рото му име е Бахшишлар. От 1897 г. селото приема името на бележи-
тия български учен, общественик и държавен деец Марин Дринов.
Първото отбелязване на село Бахшишлар в писмени документи
е от 1573 г. До Освобождението то е населено изцяло с мюсюлмани.
Едва в края на ХІХ в. Дриново се превръща от турско в българско
село, когато тук идват преселници от Балкана и Западна България:
Търновско (колиби Димовци, Бояновци и Караджовци), Дряновско
(село Длъгня и колиби Гърня), Еленско (село Дрента и махала Ган-
човци, сляла се по-късно със с. Беброво), от Тревненско и Габров-
ско, както и от Пернишко (село Ярджиловци), Трънско (селата Рани
луг, Слишовци, Милославци, Ярловци, Стрезимировци, Врабча,
Джинчовци, Цегриловци, Насалевци и Филиповци), Брезнишко,
Софийско и Кюстендилско. Преселниците от Западна България –
около 120 семейства – идват след Сръбско-българската война от
1885 г. Така в началото на ХХ век в селото се установява относител-
но равенство между балканджии и шопи. Макар и доста по-малко
на брой, в Дриново се заселват и бежанци от Беломорска Тракия.
Турското население постепенно напуска селото, като последните
20-30 турски семейства се изселват през 1954 г. В ново време (след
1980 г.) в Дриново се установяват и българомохамедани от с. Цвети-
но, Велинградско, с. Черешово, Смолянско, Върхари, Благоевград-
ско и от Разложко. Днес броят на християните и мохамеданите е
почти изравнен.(Атанасов, И.)
Преди да дойдат в този край, поради природните условия в род-
ните им места, шопи и балканджии се занимават предимно със ско-
товъдство. Голяма част от тях трудно изхранват многочислените си
семейства. За да се отърват от немотията и да заживеят по-добре,
решават да отидат „на полето“. Пратеници от далечните планински
райони харесват плодородната земя около село Бахшишлар, която
„ражда много жито и царевица“ и решават да се заселят в него. Тук
новите жители на селото си закупуват стари къщи от изселващите
се турци и от предприемчивия разградски търговец – Сава Кулев,
който откупил по-рано турски имоти и ги препродал на преселни-
ците–българи. Много хора купуват обработваема земя с помощта на
заеми от Земеделската каса/банка (Цанев, Д., Т. Григоров 1987: 13).
Тук, на новото място, дриновчани променят поминъка си и стават
добри земеделци. Заедно с това се променя и преобладаващата в ме-
нюто им храна – продуктите с животински произход отстъпват пред
растителните.
Подобни са мотивите за миграция и на българомохамеданите,
както и промените, които настъпват в техните хранителни навици,
след преселването им в Дриново. В родните си родопски земи, които
наричат „Долу“, „Балкана“, те се препитават с дърводобив и живот-
новъдство. Когато през 80-те г. идват в равнинния поповски край, се
чудят на всичко, което произвеждат местните хора. Тук от новите си
съселяни, те се учат на земеделие, усвояват техните умения и тради-
ции и въвеждат някои свои: „Като дойдоха тук, българомохамеда-
ните бяха много бедни и затворени, но сега са напред (икономически,)
и ние не можем да ги стигнем. Млади са и работят много – затова…
В началото се чудеха на чушките и доматите. Питаха как да ги
готвят… Те ни научиха да отглеждаме крави, а ние тях – патки.
Патките и досега ги дерат, а не ги скубят. От прасетата странят,
дори на касаплък у българите не ходят. На шекер байрам черпят
наред със сладки из селото.“ (Йовка Иванова)
В началните години след Освобождението обработваемата земя
в Дриново се засява с пшеница, ечемик и царевица. По-късно за-
почва отглеждането на захарно цвекло, сънчоглед, леща, фий, лудо
просо и др. След Първата световна война в селото се развива и ло-
зарството. За кратко време трудолюбивите дриновчани стават добри
лозари. (Цанев, Д., Т. Григоров 1987: 48-49)
През първата половина на ХХ в. хлябът е основна храна на
дриновчани. Семействата сами сеят, жънат и вършеят пшеницата
си. Първоначално смилат житото на ромел (хромел) – за брашно и
булгур, а за варене го грухат в чутура. По-късно започват да мелят
брашното си в мелницата на Тошо Николов Момчилов (записана в
регистър на ВТИК от 1937 г.), а за услугата плащат в натура – с жито.
Брашното насипват и съхраняват в плетени кошове от лескови клон-
ки, измазани с кал.
От новото брашно се меси и раздава кравай. Ето какво си спом-
ня 95-годишната дриновчанка с балканджийски произход Райка
Петрова: „От първото смляно брашно мама шъ напрай кравайчи,
шъ запали и’нъ свещичка, шъ ми даде инъ иконичка и с тях шъ ида
на селската чушмъ. Там шъ закача кравайчиту на чушнаря, умивам
иконичката, свещичката там да догори. Разчупвам кравайчиту,
кът минат хора да им раздам за здрави, за берекет. И тогава започ-
въми да месим и ядем от новото брашно.“
До към средата на ХХ век (а при българо-мохамеданите до края
на 70-те г. на ХХ в.) хляб се меси във всяка къща, веднъж или два пъти
седмично. Той се прави от пшенично брашно, но някои добавят в него
и царевично или трици. По-бедните семейства пекат хляб само от ца-
ревично брашно – папурена пита. Хлябът се замесва с квас. Стопан-
ката винаги оставя по малко от старото тесто в паница и го поръсва с
брашно. От него прави малки питки, които слага в торбичка. Вечерта
преди замесването, накисва две питки във вода и забърква кашичка.
На сутринта към нея добавя брашно и меси хляба. По-късно за на-
бухвател се използва и хмел. Макар и рядко, преди преселването си,
българомохамеданите приготвят и хляб с нахут – стрит и смесен с
малко вода и брашно: „Вечер го подбъркваш. Нощес ставаш и пак го
подбъркваш. Цяла нощ втасва и на сутринта се меси. Пак втасва и
тогава се пече. Много вкусен беши.“ (Фатме Ибрахимова)
Тестото за хляб се меси в нощви (нóщуви – балк.; копáни – б.м.).
Наведнъж се замесва толкова, колкото е необходимо за домакин-
ството. Оставя се да втаса „докато напълни коритото“. От него се
оформят кръгли питки, тежки около килограм, които втасват отново
половин-един час. После се пекат около 40-60 минути в предварител-
но опалена и почистена пещ. Опеченият хляб се завива с месал (мин-
дил – балк; месал – шопи; софра – б.м.) и се прибира в шкаф) сандък.
По форма хлябът е кръгъл. Шопите го наричат погача („Че умеси-
му) упечему погачу“), а българомохамеданите – пешн`ик, ляп. От тес-
тото за хляба българомохамеданите правят и малки питки (маленки
колачки), които изпичат в пещта заедно с хляба. След това ги дават
намазани с масло на децата да ядат.
Соденият хляб – прясна пита (шопи), погача (б. м.) – се пече
заровен направо в горещата пепел на огнището или поставен в гли-
нена подница и захлупен с метален връшник – отново в жарта. Шо-
пите тук наричат подницата црепня. Парче отчупен хляб е комат, а
отрязана с нож филия – порязан’ца.
От разточени тестени кори дриновчанки правят баници, които
в зависимост от плънката наричат с различни имена: тиквеник (с
настъргана тиква), цвекленик (със захарно цвекло), зелник (с яйца,
мляко, сирене, лопуш, спанак, праз и др.). Хората в селото различа-
ват шопския от балканджийския зелник: докато шопите поставят
корите само отдолу и отгоре, а помежду им – плънката, балканджи-
ите редуват кори и плънка. Интерес представлява приготвяната от
някои българомохамедани „заешка баница“ с плънка от сварено и
надребнено заешко месо и краве масло.
За закуска християните в Дриново приготвят катми – пити на
сач) сачени питки (балк.): Сачът се слага на огъня върху перустията.
След нагорещяването му се намазва със сланина и в него се разстила
рядка смес от яйца, брашно и вода с черпак или канче.
От тестените закуски, българо-мохамеданите приготвяли в род-
ните си села само мекици. Тутманици и катми се научават да правят
след идването си в нашия край.
Пак за закуска, и християни, и българомохамедани в Дриново
правят домашна юфка: замесват тесто от яйца, прясно мляко, сол и
брашно. Разделят го на топчета, които разточват на тънко. Получе-
ните кори сушат на слънце, върху памучни платна (чаршафи), дока-
то се напукат. След това ги прибират в торба или кошница. Юфката
се консумира леко запечена във фурна и сварена за кратко във вода
с масло и сол. По желание се добавя и сирене.
Същата е рецептата и за тестото, от което дриновчанки правят
фиде. До масовото навлизане на фабрично произведено фиде по ма-
газините, приготвеното вкъщи тесто се пресова и оформя чрез спе-
циална машинка, периодично донасяна в селото от пътуващи търго-
вци. Фидето също се суши на слънце и се използва за супи.
Българомохамеданите пък, преди преселването си в Дриново,
правят домашен кус-кус по следния начин: В нощви слагат брашно.
Върху него наръсват с борови клонки течна смес от яйца, прясно
мляко и сол. Две жени едновременно започват да валят брашното,
като движат странично ръцете си по дъното на нощвите до оформя-
не на малки топчета от тестото. След това пекат кус-куса във фурна-
та до зачервяване и го съхраняват в хартиени торби за зимата. Пре-
ди консумация го задушават в краве масло и вода до набъбване. По
подобен начин се завалва и т. нар. трахана, но тя се вари с прясно
мляко и сол. Последното ястие се приготвя и от християни, и от бъл-
гаромохамедани.
Често консумирана храна в Дриново са кашите от брашно. В
горещо масло се запържва брашно, което се бърка до зачервяване,
след което се разрежда с вода. Ако към ястието се добави маджун,
го наричат маджунена каша. Характерна за българомохамеданите е
рядката солена млечна каша с надробен в нея хляб – т. нар. ошмар:
„Слагаш в масло да се пържи брашно и бъркаш непрекъснато, докът
съ изчерви. След това добавяш малко вода и прясно мляко, а по жела-
ние и жубри (пръжки от овце или телета).“
Качамакът в Дриново е еднакво популярен и сред християни,
и сред българомохамедани, но за приготвянето му в Родопите, по-
следните купували царевица, тъй като условията за отглеждането
� там са наблагоприятни. Ястието се прави в съд с вряща подсоле-
на вода, към която се добавя царевично брашно. На 4-5 места се
пробиват дупки с точилка, която се оставя потопена в тенджерата
и подпряна на стената. След като се свари брашното, излишната
вода се отлива и съдът се отстранява от огъня. Поставя се на земя-
та завит с кърпа, за да не пари. Жената го притиска с ходила и го
бърка до получаване на хомогенна смес. Ако е необходимо добавя
още вода. После връща тенджерата един, два пъти на огъня – „да
цъфни“. Като се стегне, качамакът се реже с конец на парчета или с
голяма дървена лъжица се слага по една топка пред всекиго, напра-
во върху софрата (паралията). Обикновено качамакът се поднася с
паница маджун.
Хората в Дриново се снабдяват с диворастящи овощия и гъби
от близката гора. Те събират диви череши, круши, киселици, дренки,
а от гъбите – снежанка, гергьовска гъба, припънка, пачи крак и др.
Консумират ги печени или сушени за чорби и яхнии.
Дриновчани отглеждат в градините си разнообразни овощия:
сливи, ябълки, круши, вишни, череши, зарзали. Плодовете сушат на
ошав или приготвят от тях сладкá – като маджун (от цвекло), рачел
(от тиква) и пестил (от сини сливи). Тикви сеят между царевицата на
полето. Приготвят ги варени или печени.
В зависимост от сезона в Дриново се използват различни зелен-
чуци – пипер, домати (рязани и сушени за зимата), краставици, зеле.
Картофите се готвят целогодишно – варени, печени или на яхния.
През пролетта се правят супи от лопуш, коприва, спанак.
За зимата дриновчани правят в каца туршия от зеле, залято с
вода и морска сол. Оставят го да втаса завито. По същия начин при-
готвят пипер, краставици и др.
Дриновчани сами отглеждат и сушат подправките си: чубрика,
джоджен, мерудия, червен пипер. Оцет приготвят като в оцетник
слагат вино и гъба за оцет.
По родните си места българомохамеданите събират, за собст-
вена консумация и продан, големи количества диворастящи билки,
плодове (ягоди (зуници), малини (мáлене), черни боровинки (брусни-
ци), червени боровинки (кокáзе), капини, шипки) и гъби (манатарка,
пачи крак, масловка, пънчушка, челядинка, цръвенужка и лютица).
За зимата те захаросват червени боровинки в бидони и подобно
на компот ги заливат в купа с малко вода преди консумация. Тъй
като не разполагат с големи количества захарно цвекло, го ядат само
сварено и обелено, а маджун се научават да правят едва след пресел-
ването си в Дриново.
Поради неблагоприятните агрометеорологични условия в пла-
нинските села, българомохамеданите произвеждат там малко по
количество и разнообразие плодове и зеленчуци. От градинските
овощия отглеждат ягоди, ябълки, сини сливи (цръници), джанки (гу-
гурета), по-рядко череши. Някои плодове за директна консумация
и компоти (грозде, праскови, круши) си купуват от пазара. Други
земеделски култури получават чрез размяна (например разменят
жито – за тикви, лук или чесън).
От зеленчуците отглеждат картофи (комби), гулия, зрял и зелен
боб, зеле (кáжел), домати и др. Тъй като хладният планински кли-
мат не позволява на доматите да узреят, те се консумират зелени –
на туршия. Зеленчуците се консервират на туршия (разсол) със сол,
оцет и вода в каче. „Там (в Родопите) беше студено и водата беше
бистра… туршията не се разваляше и мухъл не хващаше.“ Чушки и
зелен боб нанизват на низи и ги сушат за зимата. Използват ги като
добавка към яхнии или чорби. Преди преселването си, българомо-
хамеданите не произвеждат и не ползват почти никакви подправки.
Ястията си започват да подправят с идването си в Дриново.
И до днес, по родопска традиция, българомохамеданите пригот-
вят напролет копривена студена супа, наречена „Зеле“: копривата се
нарязва, сварява и отцежда. След това се счуква в чукало (стъчник)
с чесън и се добавя кисело мляко и сол. От гулия пък правят яхния
по следния начин: гулията се настъргва и слага в тенджера заедно с
много месо, шарен боб и картофи да ври продължително време на
слаб огън. Ястието се готви на готварска печка на твърдо гориво и
понякога се оставя по 2 дни на огъня, докато гулията придобие ка-
фяв цвят. Накрая � се добавя малко захар.
За дриновчани важно място заемат и храните с животински
произход. В началото на ХХ век населението в Дриново отглежда
различни животни: крави, биволици, по 1-2 свине, овце, кокошки,
гъски (патки), пуйки, диви юрдечки (патици). През 1901 и 1902 г.
дриновчани са притежавали 157 коня, 476 говеда, 118 биволици, 20
магарета, 2000 овце, 594 кози и 306 свини (Цанев, Д., Т. Григоров
1987: 49-50). За българомохамеданите в Родопите животновъдство-
то е от първостепенна важност. До тяхното преселване в Дриново,
месото и млечните произведения преобладават в менюто им – „Ме-
сото вместо хляб го ядяхме.“ В родните си села те отглеждат крави,
кокошки, овце, кози, волове (за впрегатен добитък при пренасянето
на дървени трупи). И до днес в почти всяка дриновска, българомо-
хамеданска къща се отглеждат поне по 1-2 крави.
До средата на ХХ век християните в Дриново колят за пръв път
през годината младо пиле на Петровден. Птичето месо приготвят на
супа или яхния със запръжка. Яйцата се консумират пържени или
варени. От тях слагат също на баници, пити и курабии.
Всяко домакинство отглежда по едно-две прасета. Те се колят
преди Коледа от мъжете в къщата и 3-4 съседи, които идват на по-
мощ да го „оглавят“. Домакините нахранват касапите, преди да ги
изпратят.
Балканджийска традиция е приготвянето на сушен свински бут.
Бутът се осолява в каца, където престоява около 2 месеца (до към Ве-
лики заговезни). После се вади и слага за малко в пещта – да изсъхне.
Накрая се доизсушава навън, закачен под сушина. От свинско месо
се приготвят още наденици и кървавица. Последната се консумира
с чесън.
Есента, по Рангеловден (Архангеловден) се колят овцете. Всяка
махала си има по един опитен човек, който коли и дере овцете на съ-
седите си. Овчето месо приготвят на яхния с картофи, лук и зарзават.
По стара родопска традиция българомохамеданите правят от
овче месо пастърма (пáстрама). Нарязват месото на тънки ленти,
осоляват го и го напластяват в сандък, където престоява 1-2 седми-
ци, до месец. След това сушат пастърмата, окачена навън. От овче и
телешко месо приготвят и саздърма: месото се нарязва на дребно и
се вари в голям съд с много лой. Подправя се с дафинов лист и сол.
Ври докато се изпари водата и започне да се пържи в мазнината. Така
получената саздърма има голяма трайност.
За готвене през зимата бълагомохамеданите съхраняват осоле-
но и изсушено на парчета месо. По-късно започват да правят и сте-
рилизирани буркани с предварително запържено в тава месо.
В землището на Дриново има големи и богати на дивеч гори
(4700 дка – 1902 г., 6500 дка – днес), които са предпоставка за разви-
тието на лова. Дриновци ловуват зайци, диви свине, елени, сърни.
Днес районът между Дриново и съседното село Еленово е природен
резерват с привлекателна база за ловен туризъм. Риболовът за този
край не е традиционен. В Родопите българомохамеданите ловят пъс-
търва и отстрелват диви зайци и диви свине (последните се прода-
ват, тъй като ислямът строго забранява яденето на свинско месо).
Млякото се дои в дървeни ведра (ведрици – б.м.), в котлета, ба-
къри, тенджери или кофи. От мляко дриновчани най-често пригот-
вят извара (ишумик, урда – балк., извара – шопи, хурда – б.м.), сире-
не, кисело мляко.
В първите десетилетия на ХХ век, за подсирване на млякото дри-
новчани използват измито, изчистено и изкиснато агнешко сирище.
По-късно започват да правят сирене с купена мая. Докато е топло
капват няколко капки и го оставят на топло. Като се подсири го пре-
цеждат през плат и го осоляват. Масло бият в буталка, бурило (б.м.).
Подквасата за млякото се пази, като винаги се оставя по малко
от старото кисело мляко. До 50-те, 60-те години на ХХ в. дриновча-
ни съхраняват големи количества овче кисело мляко за зимата: към
края на август, когато се доят овцете, подквасват една тенджера мля-
ко и го изсипват на дъното на каца. Всеки ден варят и добавят но-
воиздоеното мляко, което се подквасва от старото. Когато кацата се
напълни я запечатват отгоре с масло и капак. Българомохамеданите
нямат традиции за консервиране на кисело мляко, тъй като в род-
ните си села целогодишно разполагат с краве мляко. Те приготвят за
зимата манджа от извара и пипер: смесват изварата със сол и наряз-
ан, суров, зелен или червен пипер и я пълнят в тенджури или качета.
После консумират манджата без допълнителна обработка, с добаве-
ни 1-2 лъжици кисело мляко. Тази смес в Родопите не се разваля, но
с идването си в Дриново, българомохамеданите се принуждават да я
пълнят и стерилизират в буркани, за по-голяма трайност.
От прясното мляко за закуска дриновчани често си правят по-
пара. Християните подправят попарата със сол, докато българомо-
хамеданите я предпочитат подсладена.
До средата на ХХ век хората в Дриново използват мазнини с
растителен и животински произход, собствено производство. Около
1930 г. в селото вече има маслобойна, собственост на Симо и Дими-
тър Милтенови. Всяко домакинство носи там слънчоглед, от който
добива по около 20-30 кг. олио годишно. От мазнините с животин-
ски произход използват свинска мас и масло. Макар и по-рядко, упо-
требяват мазнина от гъски (пача мас) и от овце (лой). Заешка мас
използват за лекарство като мазило за рани. Преди преселването си,
българомохамеданите готвят основно с краве масло или лой, а олио
(оливо, шарлан) купуват много рядко. От родопските крави те до-
биват сравнително малко, но високомаслено мляко. Затова правят и
използват големи количества масло, което съхраняват с много сол в
дървено каче.
Дриновчани приготвят и консумират различни напитки. Най-
разпространените алкохолни питиета са виното и ракията. След
1928 г. почти всички земеделски стопани в Дриново засяват и от-
глеждат нови подобрени сортове лозя и се научават да правят много
пивки, крепки и приятни бели и червени вина. Заради ограничените
количества плодове, българомохамеданите в Родопите не произвеж-
дат алкохол, а си го купуват от магазина. След идването си в Дрино-
во, усвояват лозарството и тънкостите по приготвянето на вино и
ракия.
До към 20-те години на ХХ в. шопите в Дриново правят боза от
царевично брашно – т. нар. скроб: брашното се препича и се вари
във вода до получаване на рядка смес. Налива се в каче и се добавя
мая за хляб, да ферментира, след което е готова за консумация. Дру-
га безалкохолна напитка приготвят от вода, захар и лимонтозу (или
оцет). Българомохамеданите пък правят шербет от вода, боя, захар
и 3-4 къса карамфил. През лятото, и християни, и българомохамеда-
ни утоляват жаждата си с безалкохолна, леко ферментирала напитка
от плодове и вода – крушенца, черешенца, черниченца. Напитките се
съхраняват в бъчви и каци, а се поднасят в кани, паници и др.
В миналото децата на християни и българомохамедани нямали
определен режим на хранене – давали им да ядат като огладнеят. В
началото на разглеждания период сред българите в селото имало
обичай новороденото да засуче за пръв път от друга майка. Детето
се захранвало с попара от мляко. От общата храна започвали да му
дават, когато навърши година.
В сезоните на земеделска работа с готвенето, се занимава най-
възрастната жена в семейството, а през зимата – и младите жени.
Работниците на полето си вземат храна от сутринта. Понякога сна-
хата остава в къщи да приготви хляб и манджа и ги занася за обед
на нивата. При българомохамеданите не е прието жената сама да из-
лиза, затова тя предварително приготвя на мъжа си храна за нивата
или гората. Съдовете, в които се пренася храната са: менче, армага
(балк.)) рукатка (шопи), захлупци (карунки – б.м.), а водата: бъкел
(бокол – б.м.), кратуна, стомна, по-късно – в дамаджана (билник –
балк., дамаджану – шопи).
Отделните хранения се назовават различно от отделните пре-
селници в селото: Първото хранене за деня шопите наричат ручък, а
българомохамеданите – ручок. Обед – пладне (балк.); „да обедуемо“
(шопи); следобед – икиндия (балк.), заóдняк (шопи).
В началото на разглеждания период всички се хранят с пръсти, а
течната храна консумират с дървена лъжица. Обикновено съдовете
са общи – една или няколко паници, от които си вземат всички. На
трапезата задължително присъстват хляб и сол. Първи сядат свекъ-
рът, свекървата, синовете. Децата и снахите – последни. Най-хуба-
вото от храната е за най-възрастните. На децата – каквото остане.
Те сядат „башкъ“ – на отделна софричка. Българомохамеданите по-
стилат „софра“ (месал) под синията, за да почистват по-лесно след
хранене и да не тъпчат трохите по земята.
Преди ядене християните се прекръстват и канят господ на ма-
сата: „Айде, Боже, да ядем“. Като се нахранят казват: „Благодаря ти,
Господи, нахраних се добре!“ Ако по време на хранене дойде гост, и
християни, и българомохамедани го канят на масата. Поверието гла-
си, че такъв човек не им мисли злото, не им е душманин.
По думите на информатори с шопски произход, балканджиите
не празнуват така добре Коледа като шопите. Шопите отрупват ма-
сата с ястия. Прекадяват, казват молитва. Мъжът и жената разчуп-
ват обредния хляб на 4 части. Първото парче оставят при иконата.
То стои там през цялата година – за цяр. Като се подреди софрата
(трапеза – шопи) паралия – балк.), най-възрастният член на семей-
ството я изнася през вратата навън и се обръща към повелителя на
гръмотевиците: „Жермане, ормане, куде да си, тука да си, елате да
вечерамо, а летоске очи да ви не видим“. Тогава един от по-младите
гръмва с пушка през комина.
И досега за празници (сватби, байрям и др.) българомохамеда-
ните приготвят баници; супа; гозба; гръгалета; реванета; шербет;
халва.
Бъркана (турска) халва правят от: 1 кг. олио, 2 кг. захар и 3 кг.
вода. „Слагаме оливото на котлона и добавяме брашно колкото пой-
ме. После бъркаме много, докато стане тъмно брашното. През това
време слагаме водата да заври. После сипваме по малко вряла вода в
хамуря (олиото и брашното), до сгъстяване на халвата.“
Гръгалета се наричат малки курабии, които се приготвят по
следния начин: Замесва се тесто от брашно, кисело мляко, сода, за-
хар и яйца (понякога се добавят и картофи). Оставя се да втаса и се
прави на малки топчета, които се притискат (надупчват) с пръст.
Пекат се и се сиропират със сладък сироп.
40 дни след раждането на дете в дома на българомохамедани се
събират гости на „Пържено“, които се гощават с пържени яйца или
хурда. Ако новороденото е момче, на 30-тия ден от раждането му
правят курбан – „Вечер`и му събираме“. Колят крава, готвят и купуват
ракия и бира. Канят роднини и съседи, които носят пари и подаръци
за новороденото.
Прощъпулка: При прохождане на малко дете българомохамеда-
ните правят питки. Върху всяка от тях, докато е още сурово тесто-
то, слагат отпечатък от дясното ходило и лявата ръчичка на детето.
После пекат хляба и раздават парчета от него на роднини и комшии,
заедно с бонбони „Детска радост“.
При погребение българомохамеданите не готвят храна, а ку-
пуват и подават сладки. На 52-рия ден от смъртта правят курбан,
за който колят коч или ялова овца. Месото от животното готвят на
супа и яхния и гощават с него роднини и близки. Курбан правят и
за здраве, при претърпяно от някого премеждие. Тогава раздават на
хората сурово месо от закланото животно. На Курбан байрям раз-
дават половината от жертвеното животно – също сурово, а другата
половина готвят и посрещат роднини.
По родните си села българомохамеданите не празнуват сборо-
ве и рождени дни. Тези традиции усвояват след преселването си в
Дриново.
В село Дриново си дават среща няколко различни традиции в
областта на храненето. Те търпят изменения, в резултат на взаимно-
то им влияние, на новите условия на живот и въздействието на вре-
мето. Общото за всички етнографски групи и общности в Дриново
е, че след заселването им тук, те променят своя основен поминък и
преобладаващата в менюто им храна. Всички те усвояват земеделие-
то и отглеждането на традиционните за Дунавската равнина култу-
ри, а растителната храна става основна в ежедневното им хранене.
Най-късно – 70-80-те години на ХХ век – тези изменения на-
стъпват при българомохамеданите поради: затворения им и консер-
вативен начин на живот; отдалечеността на родните им планински
села и липсата на оживени комуникации с големите градове; срав-
нително скорошното им преселване в равнинния Поповски край и
взаимодействието им с местното християнско население. Послед-
ният фактор изиграва решаваща роля за редица промени в живота
на българомохамеданите, някои от които едва ли биха настъпили в
родния им край: празнуване на рождени дни и сборове; отбелязване
на християнски календарни празници в местното читалище; в раз-
рез с традицията си, днес някои младежи-българомохамедани кон-
сумират и свинско месо.
Бележки
1
В хода на изложението наричам най-новите заселници на с. Дриново с
термина, с който те сами се назовават – българомохамедани.
2
Периодът обхваща времето от най-раните спомени на информатори-
те до първите години след заселването на българомохамеданите в Дриново.188
3
В списък за платен данък джизие от края на ХVII век са изброени 10
българи християни, които не след дълго изчезват. Според предание, в края
на 18 в. тук се заселват трима дряновски търговци заедно с още 30 семей-
ства от Дряновско, но по-късно били принудени да напуснат селото и се
установили в с. Казъл Мурад (днес с. Благоево, Разградска обл.).
4
Преброяванията на населението на страната показват, че: през 1910 г.
селото е имало 1431 жители – от тях 1302 били българите, 90 – турците и 39
представителите на други народности; в 1934 г. – всичко 1870; през 1946 г. –
1717; в 1972 г. – 652; през 1992 г. – 496 и в 2001 г. – 508.
5
За по-кратко в изложението използвам следните съкращения: б.м. –
българомохамедани; балк. – балканджии.
6
Семейството на една от информаторките било десетчленно и навед-
нъж замесвали по цял шиник брашно, а българомохамеданка си спомня,
че по родните места изпичали едновременно до 22 хляба, от половин чувал
брашно.
7
Преди изграждането на пътищата към планинските им села, стоките
се доставят с коне, а след това – с камион. „Там (в Родопите) само мъжете
ходеха да пазаруват в градовете всеки петък и каквото донесяха – това
ползвахме…“ (Фатме Ибрахимова)
Цитирана литература
Атанасов, И.: Иван Атанасов. Попово, Опака и районът около тях. Ръ-
копис.
Цанев, Д., Т. Григоров 1987: Дончо Цанев и Тома Григоров. Село Дри-
ново. Исторически очерк. 1987.
http://www.etar.org/izdania/img/hranata-sakralna-2.pdf
== Външни препратки ==
| 