Христо Бурмов: Разлика между версии

}}

 

 

При намесата на България в [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] полковник Бурмов, въпреки несъгласието си с българския избор и провежданата политика, отново заема строева дръжност и добросъвестно отдава своя принос във военните усилия на страната<ref>Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 352</ref>. Като командир на Трета бригада (53 и 54 полк) на [[Седма пехотна рилска дивизия|Седма Рилска дивизия]] Христо Бурмов ръководи разбиването на сръбските части в [[Македония]] - при [[Голак планина]], [[Виница (Република Македония)|Виница]] и връх [[Кара Таш]], както и превземането с помощта и на други части на [[Велес]] (15-17 октомври [[1915]] г.)<ref>Българската армия в Световната война, т. III, Войната срещу Сърбия през 1915 година. Настъплението на Втора армия в Македония, София 1938, с. 89-95, 213-214, 553-555 и др.</ref>. На 17-31 октомври 1915 г. бирагадата на полковник Бурмов участва в боевете с французите край [[Криволашко сражение (1915)|Криволак]]. В тези тежки сражения Бурмов поддържа духа на своите подчинени с изключителна лична самопожертвователност и смелост<ref>Азманов, Димитър. пос. съч., с. 352</ref>

От април [[1916]] година Христо Бурмов е командир на [[Десета пехотна беломорска дивизия|Десета пехотна Беломорска дивизия]], която охранява [[Егейско море|егейското]] крайбрежие. На 20 май [[1917]] година е произведен в чин [[генерал-майор]] и е назначен за командващ [[Втора пехотна тракийска дивизия|Втора пехотна Тракийска дивизия]] на Македонския фронт - пост, който заема до 15 юли [[1918]] година, когато е назначен за началник на Щаба на Действащата армия. Като началник-щаб на армията генерал Христо Бурмов носи своята отговорност за закъснялата реакция на съглашенския [[пробив при Добро поле]] през септември 1918 година. Както пише неговият съвременник [[Димитър Азманов]], "''По време на тези събития Бурмов остана непоправим оптимист. Той погрешно вярваше, че войниците ни ще устоят на неприятелския удар и навярно това бе една от основните причини за неговото колебание и несвоевременно вземане на мерки за излизане от фаталното положение...Той не прецени, че ония храбри войници, които в миналото устояваха така храбро на толкова много и силни неприятелски нападения, не бяха вече морално същите...''"<ref>пак там, с. 360</ref>.

 

 

* Орден „[[За храброст]]“ III и IV степен, 2 клас

* Орден „Св. Александър“ III и IV степен с мечове по средата