Разлика между версии на „Голешово“

 
През 19 век е Голешово е чисто българско село, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, ''Голешово (Goléchevo)'' е посочено като село с 260 домакинства и 850 жители [[българи]].<ref>"Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.138-139.</ref>
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
 
{{цитат|Голешово, разположено при полите на Али Ботуш планина, 7 часа от [[Валовища]] към СИ. Повечето овчаре, козаре; почва планинска и неплодородна; ражда се само [[ръж]] и [[пшеница|пченка]]. От боровата гора приготвят въглища, които се специално употребяват за топене желязна руда. Църква и училище с 60 ученика; четат по гръцки, а понякога и български. 170 къщи.<ref>[http://www.rodopskistarini.com/2012/02/1889.html Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 853.]</ref>}}
 
Според статистическите изследвания на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година селото брои 1250 жители, всичките [[българи]]-[[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_16.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.184.]</ref>