Пиперица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 12:
 
== История ==
Според много стара легенда името на селото идва по следния начин: През тази територия минавали керваните със стока от Африка през Гърция за Европа. Основната продукция която се пренасяла от Гърция бил пиперът. Няколко пъти керванджиите губили стоката си през този труден маршрут. И на въпросите-къде се разтури товара обикновено селяните от околните села отговаряли- там на пиперовия път. Постепенно преминало на пиперицата и накрая Пиперица.
 
В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, ''Пиперинца (Pipérintsa)'' е посочено като село с 48 домакинства и 160 жители [[българи]].<ref>"Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр. 138-139.</ref>
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
 
{{цитат|Пиперица, чифлик на един мелнички чорбаджия. На С от [[Валовища]] 4 1/2 часа, до [[Петровска река|Петровската река]]. Поляна с най-добра земя. Гръцка църква. 25 къщи само българе.<ref>[http://www.rodopskistarini.com/2012/02/1889.html Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 855.]</ref>}}
 
През октомври [[1925]] година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като [[Петрички инцидент]], селото е окупирано от гръцката армия.
 
{{обработка|енциклопедизиране и източници за долния текст}}
Според много стара легенда името на селото идва по следния начин: През тази територия минавали керваните със стока от Африка през Гърция за Европа. Основната продукция която се пренасяла от Гърция бил пиперът. Няколко пъти керванджиите губили стоката си през този труден маршрут. И на въпросите-къде се разтури товара обикновено селяните от околните села отговаряли- там на пиперовия път. Постепенно преминало на пиперицата и накрая Пиперица.
 
След 1948 г. България се оказва в ролята на граница между Източния блок и капиталистическите държави Гърция и Турция. Започва изграждането на кльон, който опасва с бодлива тел южните покрайнини на страната. Между него и действителната държавна граница се простира 2-километрова ивица, известна като Ничия земя. В строго охраняваната територия остават села. Жителите им си спомнят как на път за нивите и лозята трябвало да показват документите си на няколко въоръжени охрани, макар че предишната вечер били пили със същите граничари в местната кръчма. Селата постепенно опустяват, а обработваемите земи наоколо биват национализирани.