Разлика между версии на „Света Троица (Велико Търново)“

редакция без резюме
м (Grammar: 1;)
'''Патриаршеският манастир „[[Света Троица]]“''' е [[България|български]] [[манастир]], разположен на десния бряг на река [[Янтра|Янтра]] в подножието на отвесните скали на Арбанашката планина сред Дервентския пролом, отдалечен на 6 километра северно от [[Велико Търново]].
 
Според едната от тезите, бил основан през [[1070]] г. Това се потвърждава от намерен надпис в основите на олтара на старата църква, когато започнал да се изгражда на ново манастира през [[1847]] г., където е и до днес. Той гласи: „Тази църква „Света Тройца”Троица” е създадена в 6578 (1070) година януари 27 ден от епитропъ Георги Приложникъ и синъ му Калинъ”. Тази стара църква е била част от голяма защитна крепост на пътя, по който се отивало от Самоводене до Трапезица.
 
Според друга версия съграждането на обителта е по времето на цар [[Иван Александър]]. Според едната той e основан от [[Теодосий Търновски]] след първия църковен събор в [[Търново]] през [[1350]] г. Според другата и по-вероятна е основан от монаха [[Евтимий]], бъдещият свети [[патриарх Евтимий]], ученик и сподвижник на [[Теодосий Търновски]]. На втория църковен събор станал през [[1360]] г. монах Евтимий присъства с игумена на [[Килифаревски манастир]] Теодосий и се проявява със своята скромност и компетентност. Скоро след това Евтимий напуска Килифарския манастир и предприема пътуване на изток. Посетените свети места и манастири оказват въздействие върху него, така че той не пожелал да се върне. Заживял усамотено в пещера на север от Търново. Научавайки за отшелничеството и подвизите на монаха около пещерата се събрали много иноци и така възникнал манастирът „Света Тройца”Троица”.
 
През тези години, манастирът е известен още като Евтимиев. Там се заражда [[Търновската книжовната школа]], в която се учели значителен брой монаси, превеждани и преписвани са църковно-славянски книги. През [[1376]] г. монах Евтимий е избран за патриарх в Търново. Оттук обителта се назовава Патриаршеска.
 
Цар Иван Шишман често идвал в манастира, където заедно със патриарх Евтимий разговаряли за съдбата на държавата. Близо до река [[Янтра]] има кладенче с бистра студена вода наречено Шишманово кладенче, тъй като било градено по желанието на царя. ПредиРазказва се легенда, че преди да замине за [[Никопол]] цар [[Иван Шишман]] прекарал около две седмици на пост и молитва в любимата си обител. Като напускал манастира, дал голяма сума на патриарх Евтимий, за да послужия използва в борбаборбата срещу наближаващите орди и да отбранява столицата докрай.
 
След падането на България под османскатаосманска власт повечето български манастири са опожарени и разграбени. Тази участ не подминава и ЕвтимовияЕвтимиевия. Според легендата патриархът трябвало да бъде посечен ако не приеме исляма. Патриарх Евтимий отказал и в момента, в който палачът замахнал, ръката му замръзнала във въздуха. Турците приели това за знак и заточили патриарха.
 
БългаритеНа започналипрактика данищо получаватне по-голямае религиознаизвестно свободаза съдбата на манастира през периода от [[Високатакрая порта]],на XIV до началото на XVIII в. По това време манастирът бил съграден на сегашното място, където била крепостта, за да могат монасите да се наблюдават пътищата.
 
Под църквата „Света Тройца”Троица” се намира малка църквичка, където през коледните празници се извършва богуслужениетобогослужението. Тя се нарича „Рождество Христово” и вероятно е съществувала от по-рано.
 
ПриСкоро строителсвотослед избухването на храма[[Гръцкото въстание]] (1821) монасите намерилисе разбягали поради враждебността на турските власти и манастирът запустял за около 20 години. Когато монасите се завърнали и започнали да ремонтират порутените сгради, в един от зидовете тенекиенанамерили кутия с четири хрисувули[[хрисовул|хрисовули]] (грамоти) от влашките войводи [[ИванЙоан Стефан Кантакузин]] (1715 г., от арбанашките Кантакузиновци), [[ИванЙоан Александър Гика войводавоевода]] (17481768 г.), [[Иван Ипсиланти войвода]] (1776 г.) и [[ИванЙоанн Константин войводавоевода]] (1803 г.). В хрисувулахрисовула на Кантакузин се споменава за грамоти дадени в по-ранно време от [[Ширбей войвода]], [[Радул войвода]], [[Йоан Матей Бесараб]] и [[Константин Бранкович]] от [[Арбанаси]]. В таяграмотата грамотана Йоан Стефан от 1715 г. се съобщаваподчертава, че манастирът е основан от цар [[Иван Шишман]]: "Като съхраняваме паметта за тези, които преди нас са били увенчани с господарство на този престол, както те даряваха и укрепваха божествените обители, така и ни е възжелахме от ревност към светите манастари и най-вече към светия и божествен манастир, наричан Шишман, който е основан и въздигнат из основи от покойния крал Шишман, и който манастир се намира отвъд Дунава, в Търновските планини, където е почитан и празнуван храмът на животворящата и неразделната Троица".<ref>Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица. - Известия Императорского Русского географического общества, Т. III (1886), № 3, с. 305 (румънски текст), 307-308 (руски превод).</ref> По подобен начин са представени нещата в грамотата на Йоан Гика от 1768 г.: "Мое Господство имаше грижата и за светия и божествен манастир, наричан Шишман, който е построен от покойния крал Шишман, и който се намира отвъд Дунава, в Търновските планини, където е почитан и празнуван храмът на светата животворяща и неразделна Троица".<ref>Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица..., с. 311 (румънски текст), 312 (руски превод).</ref>
 
Престолът в църквата е стар езически жертвеник пренесен от стария римски град [[Никополис ад Иструм]]. Върху него има надпис, който гласи: „На Зевс Олимпийски, Хера и Атина, за победата и дългоденствието на императора Цезар Т. Елий Андриан Антонин...”.
 
В основите на една от църковните колони, където са окачени камбаните, е положен римски пограничен камък донесен от село [[Хотница]]. Той e поставен на границата между римските привинции [[Тракия]] и [[Мизия]] при [[император Адриан]] 117-133 г. със следния надпис: „По нареждане на августбожествения император цезар Адриан, син на божествения Траян, Партоянскипобедителя на партите, внук на божествения Нерва, август, баща на отечеството, върховен жрец с трибунска власт за 20-ти г. епът, консул за 3-ти път, Т[...] Руфин постави границите между Мизиямизите и Тракия”траките”.<ref>Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица..., с. 301 (факсимиле на надписа).</ref>
 
Църквата e вдигната от Уста Кольо Фичето през 1846-1847 г., зографисана от Захари Христович от Самоков.
 
== Източници ==
* Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица. - Известия Императорского Русского географического общества, Т. III (1886), № 3, 299-320.
* Загорски, Иван -И. Манастирите във Великотърновска епархия, С., 1947 г.
 
 
Анонимен потребител