Кулата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 19:
{{цитат|На една левга от [[Пиринска Бистрица|Бистрица]] има малка кула, или стар турски пост, наречен Кула, обградена с няколко къщи и добре обработени ниви.<ref>[http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_20_13.htm Френски пътеписи за Балканите, XIX век“. София, Наука и изкуство, 1981, стр.343.]</ref>}}
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Кула'' (''Koula'') е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 65 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 138-139.
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
{{цитат|Кула, чифлик в Рупелския проход на рид. Нивите му са до [[Бистрица (Благоевградска)|Бистрица]]; има и много оризници. До Кула Бистрица се влива в Струма; през това село минува и пътят за [[Благоевград|Джумая]], [[Мелник]]. Околното поле е плодовито във всичко, понеже земята кисне тъй да се каже във водата. 20 къщи български.<ref>[http://www.rodopskistarini.com/2012/02/1889.html Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 856.]</ref>}}
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година ''Кула'' брои 110 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_16.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.185.]</ref>
Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година селото вече се числи към [[Мелник|Мелнишка]] кааза. Християнското население на Кулата (''Koulata'') се състои от 96 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.</ref>
| |||