Разлика между версии на „Света Троица (Велико Търново)“

редакция без резюме
Храмът, построен от майстор [[Кольо Фичето]], днес и твърде променен, тъй като след Освобождението са били добавени куполи, забранени за православните църкви по турско време. Църквата има кръстообразна форма, с три купола. По фасадата има слепи арки, оформени с червени тухли, напомнящи на средновековните несебърски църкви. Единствено от запад има открит притвор, носен от четири колони с аркада. Там са разположени няколко различни по големина камбани и висящо клепало. В църквата се влиза от юг, като над входа стои нова мраморна плоча с името на храма.
 
Вътрешността на храма не е зографисана, а е измазана в бяло. Патронната икона, както и при другите храмове из Търновската света гора, е разположена не до [[Пресвета Богородица]] отляво на царските двери, а отдясно до [[Иисус]]. Иконата на Света Троица впечатлява особено със своята композиция. На нея са Бог-отец, Бог-син, Светия дух извисени в небесата, а под тях е изобразена Богородица на земята, на която слагат царска корона. До нея е иконата на свети [[Йоан Кръстител]], която е изместена с едно място на юг. Отляво на иконата на Богородица е тази на [[св. [[Атанасий]], а до него [[св. [[Николай]]. Мирликийският чудотворец има запазено място в почти всички храмове в района около Търново най-северно в иконостаса.
 
След [[1948]] г. манастирът става девически. В западната част на двора са разположени манастирските сгради, както и параклисчето „Свети Евтимий Патриарх Търновски”. На север са селскостопанските постройки, а от юг е входът на комплекса. Отдясно на манастирския вход има кладенец оформен с купол, изрисуван с шестокрили херувими. Близо до църквата има параклис посветен на Иисус, до който е погребан през [[1918]] г. търновският митрополит [[митрополитЙосиф Търновски|Йосиф]].
 
Храмовият празник е Петдесетница (50 дни след Великден).
Анонимен потребител