|
'''Подуене блус бенд''' е група, създадена през есента на [[1989]] в [[София]] от [[Васко Кръпката|Васил Георгиев – Кръпката]], базирана върху [[ритъм енд блус]] музиката[[музика]]та. ИметочестоИмето често се изписва като [[абревиатураакроним]] - '''ПББ'''.
Името ѝѝ идва от родния на Васко софийски квартал – Подуене. Групата постига изключителна популярност, благодарение на зараждащия се в началото на [[1990-те|90-те]] клубен музикален живот в България и концертите–митингиконцертите–[[митинг]]и, съпътващи промените в страната. Песните „Комунизмът си отива“, „Кучето на крайния квартал“, и „Нека бъде светлина“ са едни от химните на новото време. Първи самостоятелен концерт „Подуене блус бенд“ осъществява през месец януари [[1991]] г. в зала „Христо Ботев“ /(София/). Едни от най-престижните участия на групата са преди концерта на [[Алвин Лий]] в Летния театър в София/93 през [[1993]] г. и в „Букурещ блус фест“ /95през [[1995]], заедно с [[Джон Мейъл]]. „Подуене блус бенд“ редовно участва в [[джаз]] и [[блус]] фестивалите на [[София мюзик ентърпрайсиз]]. С групата дебютира самобитният блус певец [[Камен Кацата]], който остава като редовен гост при всички нейни изяви. ПредставяниятяПредставянията на „ПББ“ са наситени с много [[хумор]], жизненост и настроение благодарение на Васко Кръпката, който освен композитор, е и автор на текстовете. В „Подуене блус бенд“ традиционно свирят едни от най-добрите джаз и рок музиканти – пианистът [[Васил Пармаков]], [[Веселин Веселинов /- Еко/]] – бас, [[Светослав Колев/ – Цвъри/]] – китара, [[Божидар Тренков]] – барабани.
==Албуми==
* Комунизмът си отива/90, (1990)
* Кучето на крайния квартал/92, (1992)
* Страхът на гаргите – Камен Кацата,
* ПББ и приятели/92, (1992)
* Нека бъде светлина/94, (1994)
* От Мисисипи до Перловец/95, (1995)
* Има бира/96, (1996)
* Ден след ден/97, (1997)
* Live in La Strada/98 (1998)
[[Категория:Български музикални групи]]
| 