Черна (област Добрич): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 32:
== История ==
Населеното място е разположено в гориста местност. Турското име на Черна е Енидже. Някога недалеч от селището е имало лешникова гора. Затова и наричали селото Енидже кьой фандаклъ /новото село край лешниковата гора/. Много малко се знае за историята на населеното място. Известно е, че през 19-ти век селото е било с турско население. Предполага се, че населеното място тогава се е намирало на около 2 км. североизточно от днешното селище. Предание разказва, че в средата на 19-ти век старото село е било покосено от чумна епидемия. Оцелелите турци решили да се преместят. Когато построили къщите си на новото място, нарекли селото “Енидже” /нов живот/. Българите се появяват край двете дерета, обграждащи Черна в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Предполага се, че първите български заселници са дошли от Кръгулево. След окупирането на Южна Добруджа от Румъния през 1918 г. тук са заселени колонисти - куцовласи от македонските планини. След 1940 г. на тяхно място идват преселници от Северна Добруджа. Те са основно от селата Голям и Малък гаргалък – на 25-30 км. южно от Кюстенджа. Няколко са теориите защо по време на масовото преименуване на населените места в Добруджа през 40-те години на 20-ти век селото Енидже фандаклъ е получило името Черна. Според историци от Добрич причината е, че през Първата световна война много от мобилизираните местни хора са загинали при завоя на р. Черна в Македония. Тази хипотеза обаче е напълно непопулярна сред днешните жители на населеното място. През 40-те години на миналия век кмет на селото става току що завършилият скулптура [[Иван Димов Колев]], по-късно учител, родом от с. Телериг. Тогава животът бил много труден. Месеците, които Иван Димов прекарал на кметския пост му се видели черни и това го мотивирало да даде предложение за българско име на населеното място, разказа 59-годишният Тодор Димов. Това е и най-разпространената сред хората в Черна хипотеза за името на селото.
По бойните полета на Втората световна война мобилизираните в армията жители на Черна се сражават геройски. Селото се гордее с четирите медала за храброст на Недялко Петров. Единственият останал жив фронтовак – 86-годишният Господин Колев Енчев е носител на три военни отличия. Въпреки напредналата си възраст, той не престава да работи по полето. Училището в Черна е създадено непосредствено след възвръщането на Южна Добруджа към България – през късната есен на 1940 г. То функционира и до днес. Носи името “Братя Миладинови” и в него учат 100 деца от Черна и Кръгулево. Детската градина се посещава от 20 малчугани. Само 3 от тях са от български произход. Преобладаващата част от децата – както в забавачницата, така и в училището са ромчета.
В Черна функционират две чешми. По-старата открай време се нарича “Горчивата”. Другата се намира непосредствено до входа на селото откъм Добрич. Наричат я “сладката” чешма. В центъра на селото са сградата на читалището, в която се помещава и кметството. Отсреща е джамията. Край нея е оживено, функционират и търговски обекти. Жителите на Черна са около 600. Етническият състав е смесен – българи, роми и турци. Къщите в селото са 180. Землището на Черна е 13 200 дка. Обработва се от няколко арендатори. Те осигуряват работа за десетина души. И тук не липсва интерес от чужденци за закупуване на имоти. Шест къщи в селото вече са собственост на англичани. Само един от новите собственици е дошъл да види имота си. Останалите не са се появявали. Идват само представители на фирмите-посредници, разкрива Иван Марев. Къщите в Черна струват от 10 000 до 15 000 лв.
| |||