Отваря главното меню

Промени

разш.
Пуританството е опит за задълбочаване на [[Реформация]]та по подобие на [[Калвинизъм|калвинизма]] в [[Западна Европа]], но и в специфична за Англия посока. То възниква още по време на управлението на [[Елизабет I]] (през [[1559]] г.) и по отношение на кралската власт е насочено към премахването на [[абсолютизъм|абсолютизма]] в управлението на [[църква]]та, по подобие на [[Ватикан]]а.
 
Пуританството става идеологическа основа на [[Английска революция|Английската революция]] и води до разцеплениеторазцепление между [[Парламент]]а и краля и гражданска война.
През [[70-те]] години на 16 век пуританите насочват дейността си към реформация в духа на [[презвитерианство]]то, възприето в [[Шотландия]], но отхвърлят формата на провеждане на [[литургия]]та и организацията на презвитерианската църква.
 
== История ==
През [[1603]] г., когато шотландският [[крал]] [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] става крал и на Англия, той прави опити да наложи презвитерианския модел в англиканската църква. По това време пуританите почитат най-вече ''[[Женевска библия|Женевската библия]]'', която е антимонархическа. Кралят налага, обаче, така наречената ''[[Библия на крал Джеймс]]'', което го конфронтира с пуританската общност.
Реформацията в Англия е дело на краля и поради това англиканската църква съхранява аристократичния си характер и близостта си с държавната институция. Скъсването с Рим обаче дава импулс на „революция на умовете“ – противопоставяне на едни религиозни идеи на други, на една форма на църковно богослужение на друга<ref name=Pantev>{{cite book | last = Пантев, А., Глушков Х., Мишев | first = Р | year = 2010 | title = История на модерния свят | publisher = Абагар |page = 210 | isbn = 978-954-427-901-1 | ref = Пантев}}</ref>.
 
Движението на пуританите обединява онези, които остават недоволни от незавършената Реформация в Англия. Терминът е производен от латинското purus - чист, с което се изразява основната цел на движението: чиста църква, освободена от помпозни атрибути. Пуританите настояват за премахване на идолите, цветните стъкла и хоровото пеене в църквите, препоръчват свободната устна проповед и независимост на отделните църковни общини. Те осъждат веселието, песните и танците, изобщо всичко, което е проява на лукс и жизнерадост. Те водят целомъдрен живот, обличат се скромно в дрехи от тъмно сукно и демонстрират негативно отношение към разкоша и нравите в кралския двор, аристокрацията и висшето духовенство.
Пуританството става идеологическа основа на [[Английска революция|Английската революция]] и води до разцеплението между [[Парламент]]а и краля.
 
Най-напред пуританите се надяват на кралската институция и затова подкрепят Елизабет в нейните реформи. Разочаровани от нейната непоследователност обаче, започват все по-остро да критикуват англиканската църква и епископата. Тази критика обективно рефлектира в монарха, като глава на църквата в Англия. Кралица Елизабет има негативно отношение към пуританите, нарича ги „потенциални бунтовници“ и дори предприема репресивни мерки. Само след две-три десетилетия пуританското религиозно движение се обособява като самостоятелно, става популярно и обхваща различни слоеве на обществото, и се появяват две течения - презвитериани и индепенденти. През [[70-те]] години на 16 век пуританите насочват дейността си към реформация в духа на [[презвитерианство]]то, възприето в [[Шотландия]], като отхвърлят формата на провеждане на [[литургия]]та и организацията на презвитерианската църква. Презвитерианите са по-умерени пуритани, които се обявяват за по-непосредствена връзка на вярващите с бога и срещу духовенството. Те настояват във всяка община да има духовен водач (презвитер) и проповедник, които да бъдат избирани от самите вярващи и те да отговарят за църковните дела в кралството.
==Главни постулати на пуританите==
 
Индепендентите са по-крайно течение на пуританството. Те отдават по-голямо значение на проповедта, а не на тайнствата като причастие и кръщение. Те също са против съществуването на църковна организация и за пълна независимост на отделните църковни общини, като презвитерите трябва да се избират само за година. Всеки вярващ според тях има право на проповед, ако има вдъхновение и подходящ повод<ref name = Pantev/>.
 
Така още при династията на Тюдорите английското общество не е единно в религиозно отношение. С ограничаването на католицизма пуританството започва да играе все по-важна роля и се превръща в изразител на недоволството от политиката на краля. През [[1603]] г., шотландският [[крал]] [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] става крал и на Англия и слага начало на династията на Стюартите. Той прави опит да наложи в англиканската църква презвитерианския модел като налага така наречената ''[[Библия на крал Джеймс]]''. По това време пуританите обаче почитат най-вече ''[[Женевска библия|Женевската библия]]'', която е антимонархическа. В крайна сметка пуританството става идеологическа основа на [[Английска революция|Английската революция]] и води до разцеплението между [[Парламент]]а и краля.
 
Вследствие на гоненията много пуритани са принудени да емигрират и да се преселят в континентална Европа, а също и в Северна Америка. По този начин пуританите са в основата на създаването на САШ, тъй като именно със заселването на около 2000 английски пуритани през [[1629]] – [[1630]] г. фактически започва английското колонизиране на Северна Америка. До [[1640]] г. в [[Америка]] се установяват още 16 000 [[пуритани]] бежанци и преселници от [[Англия]].
 
== Пуританска доктрина ==
 
Английското пуританство е разновидност на калвинизма, който завладява Западна Европа през късното Средновековие. Пуританите възприемат калвинистките идеи и най-вече предопределението на всеки човек за спасение или гибел. Според пуританската доктрина съдбата на всеки е предопределена, но тъй като никой не знае за какво точно, всеки който се надява на спасение би трябвало с целия си живот и всичките си действия да направи така, че да заслужи спасение. Успехът на избраното жизнено поприще според тях е свидетелство за предопределено спасение. Така пуританската доктрина насърчава трудолюбието, спестовността и строгия морал.<ref name = Pantev/>
 
=== Главни постулати на пуританите ===
* Абсолютно върховенство на божиите дела над светските. В това отношение пуританството изисква пълна [[морал]]на чистота в поведението, в съответствие със [[Свето писание|Светото писание]]. Пуританството препоръчва суров начин на живот, без развлечения (в т.ч. [[алкохол]], посещение на [[театър]] и др.) и охолство.
* Индивидуален прочит и изследване на Светото писание.
* Връщане на светия ден от [[неделя]] на [[събота]] (така, както е в Светото писание).
* Отричане на разгърнатата и тежка [[йерархия]] в църквата и на едноличната власт в нея.
 
== Източници ==
<references />
 
 
[[Категория:Британска история]]