Отваря главното меню

Промени

 
== История ==
Реформацията[[Реформация]]та в Англия е дело на краля и поради това [[англиканска църква|англиканската църква]] съхранява аристократичния си характер и близостта си с държавната институциядържавата. Скъсването с Рим обаче дава импулс на „революция на умовете“ – противопоставяне на едни религиозни идеи на други, на една форма на църковно богослужение на друга<ref name=Pantev>{{cite book | last = Пантев, А., Глушков Х., Мишев | first = Р | year = 2010 | title = История на модерния свят | publisher = Абагар |page = 210 | isbn = 978-954-427-901-1 | ref = Пантев}}</ref>.
 
Движението на пуританите обединява онези, които остават недоволнинедоволните от незавършената Реформация в Англия. Терминът е производен от латинското purus„purus“ - чист, с което се изразява основната цел на движението: чиста„чиста“ църква, освободена от помпознипомпозните атрибути. Пуританите настояват за премахване на идолите, цветните стъкла и хоровото пеене в църквите, препоръчват свободната устна [[проповед]] и за независимост на отделните църковни общини. Те осъждат веселиетовеселбите, песните и танците, изобщо всичко, което е проява на лукс и жизнерадост. Те водят целомъдрен живот, обличат се скромно в дрехи от тъмно сукно и демонстриратсе негативноотнасят отношениенегативно към разкоша и нравите в кралския двор, аристокрацията и висшето духовенство.
 
Най-напред пуританите се надяват на кралската институция и затова подкрепят [[Елизабет I]] в нейните църковни реформи. Разочаровани от нейната непоследователност обаче, започват все по-остро да критикуват англиканската църква и епископата. Тази критика обективно рефлектира в монарха, като глава на църквата в Англия. Кралица Елизабет имане негативно отношение къмодобрява пуританите, нарича ги „потенциални бунтовници“ и дори предприема репресивнирепресии меркиспрямо тях. Само след две-три десетилетия пуританското религиозно движение се обособява като самостоятелно пуританско религиозно движение, което става все по-популярно и обхваща различни слоеве на обществото, идори се появяват две течения - презвитериани и индепенденти. През [[70-те]] години на 16 век пуританите насочват дейността си към реформация в духа на [[презвитерианство]]то, възприето в [[Шотландия]], като отхвърлят формата на провеждане на [[литургия]]та и организацията на презвитерианската църква. Презвитерианите са по-умерени пуритани, които се обявяват за по-непосредствена връзка на вярващите с бога и срещу духовенството. Те настояват във всяка община да има духовен водач (презвитер) и проповедник, които да бъдат избирани от самите вярващи и те да отговарят за църковните дела в кралството.
 
Индепендентите са по-крайнокрайното течение нав пуританството. Те отдават по-голямо значение на проповедта, а не на тайнствата като причастие и кръщение. Те също са против съществуването на църковна организация и за пълна независимост на отделните църковни общини, като презвитерите трябва да се избират само за година. Всеки вярващ според тях има право на проповед, ако има вдъхновение и подходящ повод<ref name = Pantev/>.
 
ТакаКъм още при династиятакрая на Тюдорите английското общество не е единно в религиозно отношение. С ограничаването на15 католицизмавек пуританството започва да играе все по-важна роля и се превръща в изразител на недоволството от политиката на кралякралицата. ПрезСлед смъртта на Елизабет през [[1603]] г., крал и на Англия става шотландският [[крал]] [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]], става крал и на Англия икойто слага начало на династията на Стюартите[[Стюарти]]те. Той прави опит да наложи в англиканската църква презвитерианския модел, като налага така наречената ''[[Библия на крал Джеймс]]''. По това време пуританите обаче почитат най-вече ''[[Женевска библия|Женевската библия]]'', която е антимонархическа. Докато при Джеймс към пуританите се проявява известна толерантност, последвалият го на престола [[Чарлс I]] започва преследвания срещу тях. В крайна сметка пуританството става идеологическа основа на [[Английска революция|Английската революция]] и водииграе доосновна роля за разцеплението между [[Парламент]]а и краля. Следват години на гражданска война, през които пуританите са на страната на военния режим, оглавяван от [[Оливър Кромуел]], самият той индепендент. След реставрацията на монархията през 1660 г. повечето от свещениците-пуритани са изгонени от [[Църква на Англия|Църквата на Англия]] и за няколко десетилетия пуританството се разцепва на различни течения, които вече се наричат дисентери {{lang-en|Dissenters}} или нон-конформисти.
 
Вследствие на гоненията в Англия много пуритани са принудени да емигрират и да се преселят в континентална Европа, а също и в Северна Америка. По този начинТака пуританите са в основата на създаването на САШ, тъй като именно със заселването на около 2000 английски пуритани през [[1629]] – [[1630]] г. фактически започва английскотоанглийската колонизиранеколонизация на Северна Америка. До [[1640]] г. в [[Америка]] се установяват още 16 000 [[пуритани]] бежанци и преселници от [[Англия]].
 
== Пуританска доктрина ==