Разлика между версии на „Бисер (село)“

=== Наводнение през 2012 ===
{{основна|Наводнение на село Бисер}}
Със старо име Инджелии селото е в пределите на България от 1885 г., а през 1906 г. е преименувано с указ 462 от 21 декември. Някои автори свързват името на селото не само с точния превод на турската дума “inci” – бисер, но и със с. Бисерча – място на действието в поемата “Извора на белоногата” от П. Р. Славейков.
 
В околностите на с. Бисер има 12 непроучени могили, които свидетелства за живот по тези места още от тракийската епоха. Много по-сигурни данни имаме за средновековието и учените смятат, че тук е имало селище още от Х-ХІ век. За това свидетелства открития средновековен некропол на мястото където сега е площадът на селото. Погребенията са били християнски. Стари християнски погребения са открити и в землището на смятаните за турски махали в района около Чешмата на Гергана, местностите “Юрена”, “Елехча” и турските гробища.
Преди селото не е било тук. Центъра на предишното село е бил на около 300 м. от сегашния. Писменни сведения за селото има от 1592 г. Около 1336 г. в селото за пръв път стъпват турци, а през 1372 г. селото е завладяно от турците. По това време голяма част от българските семейства се разселват по Сакар и Родопите. Когато турците разбират на 17.01.1878 г., че руските войски наближават селото, избягват в Турция, като отнесли всичко, което може да се вземе. При бягството си разбитите войски на Сюлейман паша отвлекли добитъка и покъщината на населението. Селото е освободено от руските войски привечер на 19.01.1878 г. Придошлите след това от околните села българи масово изкупували имотите на турците.
След Освобождението потомците на пръсналите се жители на селото се завръщат в с. Бисер, заселват се и преселници от други места. Първият род, който идва тук е на Добри Василев от с. Рогозиново, а след това идват още 6 семейства от това село. През 1892 г. идват 16 семейства от с. Белица и с. Черна могила. До Балканската война турците, макар и живеещи зад граница са имали имоти тук.
Селото е опожарявано от турците три пъти, за последен път – през 1913 г., когато турците отново стигат до с. Бисер, и това е последното опожарено село в района. Било е по времето на жътва – турците струпали снопи в църквата и ги запалили. След този пожар оцеляват само 4 къщи, а хората се разбягали чак до Стара Загора.
Църквата е построена през 1911 г. Пръв свещенник е Игнатий Василев. След него свещенник е синът му Василий.
<ref>[http://biser.selo.bg/m/119/]</ref>
 
На 6 февруари 2012 година след скъсване на язовирната стена на язовир [[Иваново (язовир)|Иваново]] вълна висока до 3 м. залива село Бисер.Осем души загиват. Десетки къщи са разрушени.
<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=849550 dariknews.bg - Потоп в Южна България, водната стихия взе и жертви]</ref>
5

редакции