|
}}
'''Елизабет Вителсбах''' (* около 1227, Ландсхут, –† 9 октомври 1273, Тирол) от династията [[Вителсбахи]] е [[кралица]] на [[Свещената Римска империя]] (септември 1246 – май 1254), [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] (септември 1246 – май 1254) и [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (1250 – май 1254) като съпруга на император [[Конрад IV]]. Чрез втория си брак с [[Майнхарт II,]] херцог на [[Каринтия|Майнхарт II]], е графиня[[граф]]иня на [[Гориция (провинция)|Гориция]] и [[Тирол]] (1259 – 1273).
==Ранен живот==
Елизабет е най-голямата дъщеря на [[Ото II (Бавария)|Ото II Вителсбах]] (1206–1253), [[Херцогство Бавария|херцог на [[Бавария]], и [[Агнес фон Брауншвайг]] (1201–1267) от фамилията [[Велфи]].
Баща й е поддръжник на [[Фридрих II]], император на Свещената Римска империя, и политическият им алианс логично довежда до омъжването й за престолонаследника на династията [[Хоенщауфен]] – Конрад IV. Сватбата им се състоява на 1 септември 1246 г. в родния йвъв [[ЛандсхутФобург на Дунав]] и превръща династията ВителсбахВителсбахи в най-важен съюзник на немската корона. Двойката има само 1 наследник - [[Конрадин]] (25 март 1252 - 29 октомври 1268), ранната насилствена смърт на когото означава край на Хоенщауфените.
==Бракове и смърт==
Нейният свекър, император Фридрих II, умира от [[дизентерия]] през 1250 година, докато е във война срещу папа [[Инокентий IV]] и съюзниците му. Съпругът й императоркрал Конрад IV умира 1254 г. след 8 години брак от [[малария]] 4 год. по-късно. [[Свещената Римска империя|Германската корона]] трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва Конрадин от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на [[Йерусалим]], [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (по-късно узурпирана от чичо му [[Манфред]]) и [[Швабия]].
5 години по-късно, презПрез 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 год. по-младия от нея Майнхарт от род [[Майнхардини]], граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца. Умира на 9 октомври 1273 г. в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 год. и е погребан в същия манастир.
==Потомство==
Най-голямата й дъщеря, носеща името на майка си – [[ЕлизабетЕлизабета Тиролска|ЕлизабетЕлизабета]] (1262-1313), става съпруга на [[Албрехт I (Германия)|Алберт I Хабсбургски]], херцог на [[Австрия#Средновековие|Херцогство Австрия]] и по-късно император на Свещената Римска империя. Другата й дъщеря – Агнес, е омъжена на [[Фридрих I, маркграф на (Майсен)|Фридрих I]], [[Маркграфство Майсен|маркграф на Майсен]]. Синът й [[Ото III (Каринтия)|Ото III]] става граф на Гориция и Тирол и херцог на [[Каринтия]], а друг неин син - [[Хайнрих (Бохемия)|Хайнрих VI]], става крал на [[Бохемия]] (1307-1310) и [[Полша]].
[[Категория:Сицилиански кралици]]
|
