Разлика между версии на „Музикален театър“

м
Фантомът от Операта (филм 2004) → Фантомът от Операта (филм, 2004)
м (r2.7.2) (Робот Добавяне: nn:Musikal)
м (Фантомът от Операта (филм 2004) → Фантомът от Операта (филм, 2004))
'''Музикалният театър''' или '''мюзикълът''' е вид [[сценично изкуство]], характерно за [[20 век]], което комбинира елементи от живото [[музика]]лно изпълнение, [[танц]]а и [[театър]]а.
 
Музиката варира като звучене от [[джаз]]а до [[поп]] или [[класика]]. Текстът се нарича [[либрето]] (термин, заимстван от [[опера]]та). Актьорският състав се подбира по критерии като актьорско майсторство, вокални данни, пластичност и фотогеничност. При [[Джордж Гершуин]] жанрът получава голямо развитие - той го въздига на такова равнище, което го превръща в художествен феномен благодарение на яркостта на песенния материал, лесните за възприемане и запомняне мелодии. В своите 29 мюзикъла композиторът е показал висока прецизност в трактовката на текста, както и на сценария. Между авторите на либретата личат имената на известни и авторитетни фигури в американската литература. Мюзикълът "Show girl" например е създаден по едноименната новела на [[Мак-Евоя]],а последният мюзикъл на Гершуин, „[[Извинете моя английски]]“ („''Pardon my English''“) - по текст на Айра Гершуин, брат на композитора.
 
Най-често мюзикълите се изпълняват без прекъсване. Изградени са като едночастни спектакли, в които разговорната реч се съчетава с песните и с кратки инструментални интермедии. Срещат се и встъпителни части, както в мюзикъла „[[Вълкът и седемте козлета]]“ от [[Александър Владигеров]], където в началото има увертюра. Отделните номера на мюзикъла най-често представляват завършени песни, групирани в малки цикли. Срещат се и по-широко разгърнати заключителни части.
 
Едни от най-популярните театри, в които се представят такива постановки, се намират по [[Ню Йорк|нюйоркския]] [[Бродуей]] и в [[лондон]]ския [[Уест енд]]. Емблематичен пример за мюзикъл е например „[[Котките]]“, по либрето на [[ТС Елиът|Т.С. Елиът]] и с музика на [[Андрю Лойд Уебър]], представена за първи път на 11 май 1981 г. в Уест Енд и не слизала от афишите по цял свят оттогава насам.
Някои от по-известните мюзикли са екранизирани и, обратно, литературни произведения и филми се превръщат в музикален театър.
 
Сред най-известните филмови адаптации по мюзикли са [[Кабаре (филм 1972)|„Кабаре“]], [[Исус Христос Суперзвезда (филм 1973)|„Исус Христос Суперзвезда“]], [[Коса (филм)|„Коса“]], [[Фантомът от Операта (филм, 2004)|„Фантомът от Операта“]], [[Евита (филм 1996)|„Евита“]] и [[Чикаго (филм 2002)|„Чикаго“]].
 
Пример за обратния път на адаптацията е [[роман]]ът „[[Целувката на жената-паяк]]“, превърнал се първо в широкоекранна адаптация и чак по-късно - в мюзикъл.