Ричард II: Разлика между версии

Тъй като Ричард е роден на [[Богоявление]] и трима крале са присъствали на раждането му, за него е излязла легенда, че макар да е втори син, му предстоят велики дела. Той става наследник на [[Англия|английския]] престол и е обявен за принц на Уелс, когато баща му, Черният принц, умира след болест през [[1376]]. През следващата година неговият дядо [[Едуард III]] също умира и Ричард става [[крал на Англия|крал]] на 10 години. Младият крал е обучаван от сър Саймън Бърли. От юни [[1377]] до януари [[1380]] г. Англия е управлявана от три съвета. Въпреки че не е член на нито един от съветите, [[Джон Гонт]], чичо на Ричард, налага управленски решения от особена важност, най-вече по отношение на външната политика. В това време Селското въстание от [[1381]] изкарва 14-годишния Ричард на преден план. На младия крал се налага лично да преговаря с Уот Тайлър и другите предводители на въстаналите няколко хиляди въоръжени души. Той обещава помилване за водачите на бунта, но това обещание не е спазено – те са арестувани и екзекутирани. Макар днес да се счита, че Ричард не е бил благосклонен към исканията на бунтовниците, все пак остава неясно дали е планирал арестите или е бил принуден да престъпи думата си заради войнствено настроените английски благородници. Така или иначе, в резултат от неговата тактика, въстаниците се разпръсват от улиците на [[Лондон]] към своите домове в провинцията и така се слага край на размириците. С израстването на младия крал обаче, у него се забелязва неспособност да преговаря и да прави компромиси – съществени умения за водене на успешна политика и дипломация през [[14 век]]. Липсата на тези качества впоследствие ще доведе до неговото детрониране през [[1399]].