'''Василевс''' ({{lang-el|Βασιλεύςβασιλεύς}} - цар, владетел) е [[гръцка]] [[титла]], използвана през Античността в гръцките полиси. През Средновековието е носена от римските (византийските) [[монархимператор|монарсиимператори]]. За пръв път тази титла е използвана от [[император]] [[Ираклий]] (610-641 г.) през [[629]] годинаг. по случай победата му над [[перси]]те., пред Дотогаватова римските императори на [[гръцки език]] са наричани „[[автократор]]и“и. РавнозначнаВ етова навреме [[цезарвече (титла)|цезар]]титлата игръцката „василевс“ става равнозначна на латинската „[[император]]“. През средновековието славянскатастаробългарската титла „[[цар]]“ се е разглеждала като производна от кесар (цезар) и била еквивалентна на „василевс“.
Титлата '''Василевсвасилевс''' замества римската титла „[[Цезар Августимператор]]“, както [[гръцки|гръцкият език]] измества постепенно [[латински]]я като [[официален език]] в [[дворец]]а и [[войска]]та, с което се финализира процесът на [[елинизъм|елинизация]] на [[Източна Римска империя]].
Положилият началото на нова управляваща империята [[династия]] Ираклий управлява една по същността си [[елини|елинска]] [[култура|културна]] империя, приела отдавна [[християнство|християнската вяра]] и стъпила на старите [[Римска империя|римски]] държавноправни традиции.
В [[българска историография|българската историография]] поданиците на василевса са известни като ромеи (римляни) или [[византийци]].
