|
Прабългарският език се използва във Волжска България до [[14 век]]. Например, прието и е се смята, че днешният [[чувашки език]] произлиза от прабългарския. (Виж [[Генеалогическо дърво на езиците]], Българска поддгрупа на Тюркските езици, основна група на '''Алтайските езици'''.) [[Старотатарски език|Старотатарският език]] е смесица от прабългарски и [[кумани|кипчакски]] елементи. Говори се също така, че дори днешния татарски е твърде близък до българския език. От друга страна, българската група (прабългарски, хазарски и чувашки) е най-отдалечената група от тюркски езици, което според някои се дължи на по-ранното им отделяне от основната тюркска маса, а според други показва контакт с древните тюркските езици, но не и произход от тях.
Друго мнение:
За разлика от днешната склонност на съвременната склонност към многословие /бърборя идва от БеР БъЕр - говоря, говоря/, за нашите прабългарски предшественициречта е представлявала твърде отговорен акт на общуване.За разбирателство между обикновенните хора и за обмен на ежедневна информация те са разчитали
почти единствено на говорните възможности.Поради което предците ни са имали много отговорно отношение към собствените си приказки и са влагали максимално наситено съдържание в думите.От друга страна в
предкнижовната епоха не е било възможно от технологична гледна точка, езика да се разширава безконтролно и свободно чрез словотворчество на всеки индивид, което е характерно при писмени традиции.Изцяло се е разчитало на масовата човешка памет, а там е могло да бъдат запомнени само добре информационно структурирани езикови данни.И нищо излишно, освен най необходимото за ежедневните контакти.Ето защо, генеративният език на говорещата азбука прабългарите ЪЗЪЕР, със своето сравнително ограничено лексикално множество, се оказва така удачен за приложение в качество на държавен език в многобройните държави на азите-прабългари, възникнали в една предкнижовна епоха.По дефиниция на книжовна епоха тук автора разбира исторически период, когато писмеността навлиза в бита на по-голяма част от населението на една страна.Но определенои среди, свързани с управлението на една "предкнижовна" държава, са използвали писмени системи, без които е било невъзможно документиране на държавните законови актове. Но така наречените графични знаци "робоши" Ръ БъШъ - много четки, опашки/ са имали много ограничено приложение, поради което остават неразвити.
Нека да разтълкуваме някй от тези останали думи в сегашния език-
На първо място е магическото име [[България]].
БъЛъГРъ - велика/в смисъл огромна/земя, както прабългарите са наричали могъщите си териториални държави, изцяло отговаря на днешното понятие "държава".Тогавашните хронисти са счели за необходимо да отразят и преводното значение на името България - Велика, огромна страна.Прабългарският произход на името България получава неоспоримо засвидетелстване в офицялните документи на осмия вселенски събор (869--870) в Константинопол, където е записано "... която страна сега от тези българи се нарича България..."Териториалните държави в най голяма степен са въплащавали надеждите на обикновения народ за равноправен културен и обществен прогрес, в противовес на дискриминационното отношение накъм обикновенния народ от страна на богатите империи на градовете-метрополиси.Ето защо, в големите световни езици и днес "българин", "българи", с чувство на гордост означава "народ", "народен",- "vulgar", "Voelker", въпреки усилията на имперските писари от миналото да го представят като "простонароден" т.е. "по-долен"
[[Загора]]
ЪЗъГръ - земя на азите.Така са били наричани всички територии населени с ази-прабългари.Второ офицялно име на Дунавска България, особенно между 11-14 век, с цел тя да бъде разграничена от другата известна по това време -Волжска България играеща ролята на "По-големият брат".Оттук идва името Сакар планина - Загорска планина, а също и имената на градовете Стара и Нова Загора.
[[Загата]], [[Зигос]]
ЪЗъКъ - родина, племе на азите.Според историческите извори, така е наричал себе си народът населяващ България.Оттук произлиза и християнското название "езичник", както и имената на градовете Плиска и Иске Суар -град във Волжска България/тюрско-татарското Суар + Заара + Загора?, а защо не и Ески Заара?-показващо оригиналното прабългарско наименование ЪЗъКъ ЪЗъГРъ - родина на ази и земя на ази/.
[[Балкан]]
БъЛъ-КъНъ - планинска гънка.Интерес представлява и произхода на другото име на Балкана - Стара планина. То може да се изведе от Ъзъ ТъРъ - ази вътре, т.е. планина населена с ази.Подобно на старото име на река Дунав - Истър.Впоследствие ЪЗъ ТъРъ е трансформирано в близкотопо звучене славянско "стара".Някой средновековни извори намекват за подобно народностно название на най-българската планина.
[[Тангра]]
ТъНъ ГРъ - господар на земята.Самото име на върховния бог на азите-прабългари, говори за една монотеистична насоченост на офицялните религиозни вярвания, въпреки множеството сведения за присъщи на азите-прабългари магьоснически ритуали.Може би в прабългарската държава е било възможно толерантно съжителство на официален монотеизъм и паралелен магьоснически окултизъм, традиционен за разкичните райони на обширната държава.Обединяващото и същевременно обособяващото звено тогава не е била религията.
[[Мадара]]
МъДъИРъ - имащ диря т.е. паметно място.Нещо повече, ако буквално се приеме значението на Дъ - плоча, Мадара означава също и "има следа по плоча".Така освен да е паметно място може да е свързано ис религиозни и държавни обреди както сега е Паметника на незнайния воин.
[[Аспарух]]
ШъБъ РъЮкъ - пети окръг.Според древната асирийска традиция официалната титла-име на владетеля съдържа датата на заемане на престола, полагащите му се почести и друга важна информация, в случая номера на областта на Велика България, на която е бил кан.А иначе собственото име на кан Аспарух според летописа на [[Гази Барадж]] е било Атилкесе - кис бич./ИтъЛъ КъЧъ - бич отрязан, скъсен/
[[Атила]]
ИТъЛъ - бич. идва от И - хвърля и ТъЛъ - въже, змия ... /в процес на писане/
== Външни препратки ==
|
