Димитър Македонски (Скребатно): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 16:
==Биография==
Роден е 1839 или 1884 година в [[Гоце Делчев (град)|неврокопското]] село [[Скребатно]], тогава в Османската империя. През 1855 година учи в [[София]] при [[Сава Филаретов]]. От 1857 до 1863 година е ученик и същевременно учител във френския колеж „Сен Лазар“ в [[Солун]], където преподава български език, а изучава финанси и юридически науки. По-късно учителства в [[Пловдив]] в [[Пловдивска мъжка гимназия|епархийското училище]] при [[Йоаким Груев]] и в американското мисионерско училище там. След това работи като учител за една година в [[Скребатно]].
Подържа връзки със [[Стефан Веркович]] и му дава историко-географско описание на Неврокопско, което в 1889 година Веркович публикува в „[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“.<ref>Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 22.</ref>
Ред 25:
Македонски е измежду главните ръководители на софийската организация на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]], и даже стига до конфликт с княз Фердинанд, поради несъгласието му с подтикванията на двореца да се изпращат малки въоръжени чети в Македония (1902 г.), които не постигат друго, освен влошаването на положението на българите в тези територии. Заради отказа му да изпълнява исканията на княза, и заради открито изразеното си възмущение от политиката на двореца, княз Фердинанд го уволнява от държавна работа.
Македонски е русофил по-убеждения и изпраща и трите си дъщери да завършат образование в [[Одеса]].<ref>Българска възрожденска интелигенция.- С., 1988, с. 387-388.</ref><ref> Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 31.</ref><ref>"Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.70.</ref> Умира на 21 април 1912 година в София.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.387.</ref>
== Бележки ==
| |||