Тибетска книга на мъртвите: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2) (Робот Добавяне: da:Den tibetanske dødebog
Majoran (беседа | приноси)
преместено в беседата
Ред 23:
 
* '''"Сидпа Бардо"''' - етапът на силния стремеж към повторно раждане. Тук човек вече осъзнава че е мъртъв, и започва панически да се опитва да се върне в мъртвото си тяло, и да желае за "още един шанс". На този етап четящият също се опитва да предотврати това, напомняйки на мъртвия, че той е заобиколен от илюзии и е тласкан от илюзорни желания. Ако и тук мъртвият не осъзнае че блуждае в свят оформен от своето съзнание, то той интензивно ще търси пътечка към нова ситуация на зачеване на дете, и откривайки такава, ще се скрие отново в утробата, където ще забрави всичко което му се е случило и ще се роди отново.
 
== Инструкции за умиране в други култури ==
 
* '''Европа'''
В средновековна западна [[Европа]], по време на епидемиите от [[чума]] и [[холера]], в които са измирали цели градове и области, често не са достигали свещеници, които да напътстват умиращите [[християни]]. Затова са били написани няколко текста, под името '''"Ars Moriendi"''' - '''"Изкуството на умирането".''' Първите книги са били учебници на латински, за млади свещеници, но по-късно са преведени на "светски" езици, поради недостига на свещеници. В Своята книга "''Човек пред лицето на смъртта''" (The Human Encouner with Death, [[1977]]), [[Станислав Гроф]] описва петте изкушения на [[дявол]]а, които може да изпита умиращият според писанията Ars Moriendi:
 
1) сериозни съмнения в християнската вяра
 
2) отчаяние и мъчителни угризения на съвестта
 
3) нетърпение и раздразненост в следствие на изпитаните страдания
 
4) високомерие и щестлавие
 
5) алчност и други видове земни превързаности
 
== Източници и препратки ==