Горно Драглище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18:
Може да се твърди с голяма вероятност, че някогашните жители на Горно Драглище са пришълци. Това личи от някои особености на местния говор. Мъжките имена тук се членуват: Ванете, Ристете, Колете (от Иван, Христо, Никола), което не се среща в другите селища от района. То обаче е широко разпространено в [[Битоля|Битолско]] ([[Вардарска Македония]]), което навежда на мисълта, че преселението е именно оттам. Заселването на битолчани в Горно Драглище е вторично, което ще рече, че селото е съществувало и по-рано. Вероятно се късае за идване в този край на битолчани при някое от многото им бягства от [[албанци|албанците]] от времето на [[Османци|Османската империя]].
 
Най-ранното писмено свидетелство за съществуването на Горно Драглище е от 1576 г. Това е турски данъчен регистър на джелепкешаните в [[Община Разлог|Разложка околия]]. Въпросният документ дава възможност да се направят няколко извода отнасящи се за Горно Драглище. Първият е, че тогава селото е носело името "''Богато Драглище"'', което показва, че е било състоятелно селище. Вторият извод отнасящ се за Горно Драглище е, че селото е изцяло с българско население.
 
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името ''Драглища'' е от първоначалния патроним на -''ишти'' от личното име ''Драгол, Драгул'' с елизия на наудареното ''о'' или ''у''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 186.</ref>
 
Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] г. в ''Горно Драглища'' (Gorne Draglischta) има 172 домакинства с 600 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 134-135.</ref>
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
 
{{цитат|Горно Драглища, чисто българско село 2 часа на С-И от [[Разлог|Мехомия]]. Път неравен, каменист. През селото минува едноименен проток, който е от притоците на Мехомийската река. Каменисто и стръмно място; рядко гора. Жителите бедни, речи всички бягат по чужбина за щастие. Имат си църква, поддържат и училище с 1 учител и до 80 ученика. Къщите в Горно Драглища възлизат до 250, само български.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/dva-sandzaka-ot-istochna-makedonija.html Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 16.]</ref>}}
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 20 души от Драглище (Горно и Долно) са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.</ref>