Георги Кондолов: Разлика между версии

През 1899 година става ръководител на македоно-одрински комитет, а в началото на 1901 г. в село Аланкайряк (днес [[Ясна поляна]]) формира агитационно-пропагандна чета от 10 души, която е предназначена да действа в района на [[Странджа|Странджа планина]]. Междувременно се запознава с [[Гоце Делчев]], който му гласува голямо доверие. Четата на Кондолов навлиза в района и обикаля селата [[МаглаикМъглавит|Маглавит]], [[Паспалово]] и [[Мокрешево]], където се свързва с местните революционни комитети. Бягайки от турски аскер, четата достига родното село на Георги Кондолов. Четата отново е разкрита в района на [[Стоилово]] и [[Бръшлян (село)|Сърмашик]], като след това се изтегля в България. Въпреки допуснатите грешки, поради неопитност и неспазване на революционната конспирация, първата чета на Кондолов изиграва важна роля за повдигане духа на населението в района на Странджа. Кондолов успява да привлече и посвети на делото значителен брой патриотично настроени българи в много малкотърновски села.

С втората чета Кондолов навлиза в Малкотърновско на 24 май 1902 г. През октомври заболява и временно напуска четата, като заминава на лечение в Бургас. След като възстановява здравето си, през месец ноември, Георги Кондолов отново застава начело на четата и обикаля селата Паспалово, [[Мокрешево]], [[Карадере (Вилает Лозенград)|Карадере]], [[Дерекьой (Вилает Лозенград)|Дерекьой]], [[Пирок (Вилает Лозенград)|Пирок]]. В [[Чаглаик]] се среща с [[Лазар Маджаров]], с когото уточняват канала за пренасяне на оръжие от [[Казъклисе]] – [[Горна Канара]] – [[Долна Канара]] – [[Таштепе (Вилает Лозенград)|Таштепе]]- [[Ковчаз]]- Пирок. С втората си чета Кондолов постига значително по-големи резултати. Проведени са организационни мероприятия за укрепване на селските комитети. Изградени са смъртни дружини. Отделено е внимание на бойната подготовка на местното население. Четата допринася за заздравяване и разрастване на революционното движение в Малкотърновски район.