Арадо 196: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Termininja (беседа | приноси) м форматиране: 9x интервали, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 3:
|тип = [[разузнавателен самолет|разузнавателен]] [[хидроплан]]
|производител = [[Германия]]
|снимка =
|дизайнер =
|първи полет =
Ред 24:
== Модификации ==
*Ar 196 А-0 - прототипите Ar 196 V1 и Ar 196 V2 стават родоначалници на серията А и на модификацията А-0; не са пригодени за изстрелване от корабни катапулти
*Ar 196 А-1 - отличава се от А-0 с усилената си конструкция, подобреното си оборудване и монтираните устройства, позволяващи излитането от кораби
*Ar 196 А-2 - създаден за нуждите на бреговата охрана с главна задача борба със самолетите и съдовете на противника; с оглед на това е усилено въоръжението му: две 20-mm оръдия [[MGFF]] в крилата и една 7,9-mm картечница [[MG 17]] в носа
*Ar 196 А-3 - на базата на А-2, но с още по-усилена конструкция и подобрено радиооборудване, както и с нов пропелер VDM с изменяема стъпка
*Ar 196 А-4 - като модификацията А-3, но с възможност за излитане от кораби
Ред 34:
[[Файл:AR196-Plovdiv-1.jpg|thumb|right|250px|Ar-196A-3 в Музея на авиацията край Пловдив]]
Освен [[Луфтвафе]] Ar 196 А-3 получават тогавашните съюзници на [[Германия]] — [[Румъния]] (28 самолета) и [[България]] (12 самолета). 101-ва и 102-ра разузнавателни ескадрили на румънските [[ВВС]] летят над [[Черно море]] до края на [[1943]] г., а 161-ва брегова [[ескадрила]] на българските ВВС, въоръжена с този самолет, се базира във Варна до лятото на [[1944]] г. Тези 12 машини идват в България на мястото на морално остарелите вече хидроплани [[Не-42]] и [[Не-60]] на фирмата "[[Heinkel]]", които е трябвало да бъдат доставени отначало. След пристигането си в България те получават кодовото име "Акула"
През 1951 г. се развръщат военновременните мобилизационни щатове. В резултат на това ятата (ескадрилите) прерастват в полкове, а полка базиран на [[Военно летище Балчик|военно летище Балчик]] в 3-та бомбардировъчна авиодивизия за времето от 1951 до 1955 г.
Дивизията е в състав 28-ми минно-торпеден полк, 42-ри бомбардировъчен полк и 46-ти бомбардировъчен полк. Към 46 бомбардировъчен полк на дивизията са придадени и осем броя [[Хидроплан|водосамолета]] [[Арадо 196]] А-3 "Акула", базирани на летище "Чайка" край [[Варна]]. <ref>"70 години от създаването на Военно летище Балчик", автор о.р. подполковник Йордан Иванов, в. Балчик, бр. 31 от 2011 г.</ref>
Днес единственият запазен самолет в света от модификацията Ar-196A-3 може да бъде видян в експозицията на [[Музей на авиацията (Пловдив)|Музея на авиацията в Пловдив]]. В света има запазени само още 2 машини от този тип, но те са от модификация А-5.
== Техническо описание ==
Ar 196 е двупоплавъчен [[хидросамолет]]-[[моноплан]], изпълнен по нормална аеродинамична схема с нискоразположено крило.
[[Крило]]то е метално, [[Лонжерон|двулонжеронно]], с трапецовидна форма в план със закръглени краища. Състои се от [[центроплан]] и 2 сгъваеми конзоли. На него се разполагат спирачните щитове за кацане и [[елерон]]и, снабдени с тримери.
Ред 53:
== Летателно-технически характеристики ==
* Модификация Ar -196А-3
* Размах на крилете 12,44 m
* Дължина 10,96 m
Ред 71:
* Въоръжение: две 20-mm оръдия MG FF и една неподвижна 7,9-mm картечница MG-17 с 500 патрона за стрелба напред и една 7,9-mm картечница MG-15 на подвижна установка с 525 патрона за стрелба назад; 2х 50 kg бомби на подкрилни пилони ЕТС-50
== Музеен експонат ==
''"Десетилетия самолетът бе един от най-забележителните екземпляри на Военноморския музей във Варна. В един момент, под предлог, че е "фашистки" и вероятно е преследвал съветски подводници в Черно море, самолетът бе разрушен и изхвърлен в района на Побитите камъни край Варна. ''
Ред 78:
В експозицията на [[Музей на авиацията, Пловдив|Музея на авиацията, Пловдив]] се намира единственият в света Arado Ar 196 от варианта А-3, който е и сред най-добре запазените в света екземпляри на Ar 196. В Музея на морската авиация на САЩ към Националния музей на авиацията и космонавтиката се съхранява Arado Ar 196, бил на въоръжение на тежкия германски крайцер Принц Ойген (Prinz Eugen).
== Източници ==
<references />
| |||