Зрителният орган представлява периферната част на зрителния анализатор. Освен очната ябълка органът на зрението се състои от допълнителни елементи, които имат и защитна функция в процеса на управление на зрението. Предаването на информацията от окото става по проводни пътища ([[зрителен нерв]]) до корови и подкорови центрове ([[Мозък|в главния мозък)]].
хуй
== Устройство на очите ==
В природата устройството е подчинено на функцията. Окото трябва да възприема светлината с нейната посока и допълнителни явления. Зрението като функция е търпяло постоянно усъвършенстване в процеса на [[еволюция]]та, поради което сега живеещите същества притежават очи на различно ниво на устройство. Най-големи и с най-съвършена [[оптика]] са очите на съвременните [[гръбначни]] и [[главоноги]] [[мекотело|мекотели]]. При гръбначните [[нервни влакна|нервните влакна]], събиращи и отвеждащи зрителната [[информация]], се намират пред реагиращите на светлина [[клетка|рецепторни клетки]]. Така рецепторните клетки са обърнати в посока, обратна на разпространението на светлината; такъв тип разположение се нарича обратно или ориентация тип ''Инвертирано око''. При мекотелите (напр. пиявицата) редът е прав - рецепторните клетки се разполагат към светлинния източник и пред проводните нервни влакна. Такъв тип ориентация се нарича ''Конвертирано око'' и се смята за по-незряла в еволюционно отношение, тъй като се счита, че защитеността (и от това еволюирането) на клетките при инвертираното око е значително по-голяма.
