Английска революция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
разш по рус |
разш. по рус |
||
Ред 5:
Революцията приема формата на поредица от политически и военни конфликти между привърженици на [[Парламент]]а и [[крал на Англия|краля]], както и на религиозна война между [[Англиканска църква|англикани]] и [[пуритани]], които продължават от [[1642]] до [[1651]] г. Сблъсъците завършват с успех на парламентаристите, като в хода на войната крал [[Чарлз I]] е екзекутиран, а синът му [[Чарлз II]] е изпратен в изгнание. След нея се установява [[Английска общност|Английската общност]] ([[1649]]-[[1653]]), а след това [[Протекторат]]ът (1653-[[1659]]) - диктатура на [[Оливър Кромуел]]. Монополът на [[Църква на Англия|Църквата на Англия]] е премахнат и се установява принципът, затвърден през [[Славна революция|Славната революция]], че монархът не може да управлява без съгласието на Парламента.
== Предистория ==
По време на управлението на [[Елизабет I]] (1558-1603) непрекъснатата опасност от страна на [[Испания]] прави [[абсолютизъм|абсолютизма]] необходим и англичаните го приемат. Но когато започва да управлява [[Джеймс I]], тази опасност е преминала, [[Англия]] е в добри отношения с [[Франция]] и от чужбина няма сериозна заплаха. С възкачването си на престола [[Джеймс I]] обединява двете кралства Англия и Шотландия в [[лична уния]] и мечтае да присъедини към тях и Ирландия. Неговият син и следващ крал [[Чарлз I]] иска същото и споделя позицията на баща си за [[абсолютна монархия|абсолютната монархия]] — кралят е наместник на бога, който е избран да управлява на земята „по божия милост“. В същото време още от времената на Елизабет английският парламент започва да губи влияние (по времето на Джеймс I кралят увеличава данъци без да иска разрешението му). Много от членовете на парламента се отнасят негативно към идеята за обединение, като се опасяват че то може да унищожи старите английски традиции.
=== Чарлз I ===
[[Файл:King Charles I by Antoon van Dyck.jpg|thumb|right|Чарлз I]]
Конфликтът между крал и парламент се разгаря с нова сила при възкачването на Чарлз I на престола. През първите пет години от управлението си кралят свиква и разпуска парламента три пъти. След това се опитва да управлява без него и успява да го прави в продължение на 11 години. В желанието си да подобри икономическото положение и преди всичко да напълни хазната кралят възражда няколко стари [[феодализъм|феодални]] закона. Той финансира управлението си чрез продажба на търговски монополи и възстановява и старото облагане с такса, която се иска от морските градове, за това че допускат военни кораби в своите пристанища — т.нар. „корабни пари“ ({{lang-en|Ship-Money}}), което предизвиква силно негодувание. С женитбата си за сестрата на [[Людовик XIII]] — [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска|Хенриета]], която е [[католицизъм|католичка]], кралят още повече се конфронтира с парламента.
=== Уилям Лоуд ===
[[Файл:William Laud.jpg|thumb|left|Уилям Лоуд]]
След убийството на [[Джордж Вилиърс|Бъкингамския херцог]], главен кралски съветник става Уилям Лауд ({{lang-en|William Laud}}), [[архиепископ на Кентърбъри]]. Лауд счита, че кралят управлява „по божия милост“, а тези, които не вярват в божественността на краля, Лауд нарича лоши кристияни. [[Църква на Англия|Църквата]] поддържа архиепископа, за разлика от [[пуритани]]те, които не са съгласни с политиката на Уилям Лауд.
=== Пуритани ===
В годините на управление на [[Мария I Тюдор|Мария I Тюдор]] (1553—1558) много [[протестанти]] заминават в изгнание поради гоненията срещу тях. Когато на престола се качва Елизабет I, те се завръщат в Англия след като са се запознали с идеите на [[калвинизъм|калвинизма]] и [[Реформация]]та. Те са огорчени от положението в страната и от това, че [[Църква на Англия|Църквата]] запазва твърде много от [[католицизъм|католицизма]]. [[Пуритани]]те са течение на [[протестантство]]то, което желае да изчисти изцяло английската църква от католическите традиции.
В парламента пуританите се разделят на две: [[презвитерианство|презвитериани]] и конгрегационалисти ([[индепенденти]] {{lang-en|independents}}). Презвитерианите са умерена партия, те искат премахване на [[свещеник|свещениците]], а начело на общините да се поставят избираеми [[презвитер]]и, които да се отчитат на общото събрание. Индепендентите, за разлика от презвитерианите, са против всяка църковна йерархии. Те сформират революционна партия и се борят за ограничаване на властта на монарха. Лидер на Индепендентите става [[Оливър Кромуел]].
=== Шотландско въстание ===
Лауд разочарова и презвитерианите в Шотландия с настояването си да ползват английския ''Общ молитвеник''. Разгневените шотландски презвитериани се вдигат в защита на своята религия. През [[1639]] г. шотландската армия тръгва към [[Лондон]] в т.нар. ''Епископска война'' ({{lang-en|Bishop's Wars}}). По това време Чарлз не може да събере силна армия, за да даде отпор на шотландците. Той е принуден да се съгласи да не се намесва в религиозните дела на Шотландия, а също и да заплати военните разходи.
=== Дългият парламент ===
Тъй като кралят не разполага с необходимите средства, за да заплати на шотландците, той решава да се обърне за помощ към парламента. Парламентът, свикан през [[1640]] г., заседава в продължение на 13 години, за което получава названието „Дългият парламент“. Този парламент е твърдо решен да ограничи властта на монарха. Под предводителството на [[Джон Пим]] е създаден закон, според който парламентът трябва да бъде свикван задължително на всеки три години и кралят се лишава от правото да разпуска парламента. Въведени са и редица закони, не позволяващи на монарха самостоятелно да увеличава данъците.
Разгневеният Чарлз I решава, че трябва да нанесе ответен удар. На [[4 януари]] [[1642]] г. той заповядва ареста на членовете на Камарата на общините и пуритани Джон Пим, Артър Хаселриг, Джон Хампден, Дензъл Олес и Уилям Строд по обвинение, че са подстрекавали шотландците да започнат войната. Всички петима обаче успяват да избягат преди да ги арестуват, а членовете на Парламента вземат решение да сформират собствена армия. След провала на опита за арест кралят напуска Лондона и се установява в Йорк, където започва да събира армия. Гражданската война става неизбежна.
==Източници==
| |||